Дейвид Едингс - Последната битка

— Естествено — отбеляза Сади сухо. — Уведомете вашия крал, че предложението му е твърде неприемливо в този момент.

— Кралят на Ктхол Мургос е човек с много власт — каза мургът строго. — Той помни тези, които му се изпречват на пътя, по-добре, отколкото помни приятелите си.

— Таур Ургас е луд — каза Сади направо. — Той иска да избегне неприятности с алорните, за да може да насочи силите си срещу Закат. Независимо от лудостта си обаче все пак не е чак толкова глупав, че да изпрати армията си в Нийса. Войниците трябва да се хранят, а Нийса е лошо място за изхранване на толкова хора, както историята вече е доказала. И най-блазнещият плод има горчив сок.

— Мургската армия си носи храна — отговори посланикът категорично.

— Това е добре. Но откъде възнамеряват да намерят питейна вода? Не вярвам, че ще се разберем по този въпрос. Ще предам вашето предложение на нейно величество. Тя, разбира се, ще вземе крайното решение. Все пак подозирам, че ще трябва да предложите нещо много по-привлекателно от постоянно мургско присъствие, за да я накарате да обмисли предложението сериозно. Това ли беше всичко?

Мургът се изправи, осеяното му с белези лице беше ядосано. Той се поклони равнодушно на Сади и се оттегли, без да пророни дума.

Сади се замисли. Можеше да спечели много при минимален залог, ако си изиграеше картите добре. Няколко предпазливи съобщения до крал Родар в Алгария биха наредили Нийса сред приятелите на Запада. Ако армията на Родар победеше, Нийса щеше само да спечели. От друга страна, ако Западът започнеше да губи, предложението на Таур Ургас би могло да се приеме на часа. И в двата случая Нийса щеше да бъде на страната на победителите. Идеята се понрави извънредно много на Сади.

Той стана — пъстрата му копринена роба изшумоля — и отиде до близкия скрин. Извади кристална гарафа, която съдържаше тъмносиня течност, отмери внимателно малко от гъстия сироп в малка чашка и го изпи. Почти веднага го обзе упойващо спокойствие, любимият му лек започна да действа. След една-две минути почувства, че е готов да са срещне с кралицата си. Дори се усмихваше, когато излезе от работния си кабинет в мрачния коридор, който водеше към тронната зала.

Както обикновено, залата на Салмисра беше слабо осветена от лампите, които висяха на дълги сребърни синджири от тъмния таван. Евнусите все така благоговеещо коленичеха пред кралицата, но вече не й пееха възхвали. Сега всеки шум дразнеше Салмисра, така че беше по-благоразумно да се избягват всякакви песни. Кралицата змия лежеше на подобния на диван трон под извисяващата се статуя на Иса и дремеше. От време на време размърдваше люспестото си тяло със сух съскащ звук. Дори в неспокойната дрямка езикът й се стрелкаше нервно напред-назад. Сади се приближи до трона, излегна се нехайно на лъскавия каменен под и зачака. Миризмата му щеше да извести качулатата змия, която беше негова кралица, за присъствието му.

— Да, Сади? — прошепна тя най-после с глухо съскане.

— Мургите желаят съюз, кралице моя — каза Сади. — Таур Ургас иска да заплаши южната граница на толнедранците, за да принуди Ран Боруни да оттегли легионите си от тулската граница.

— Интересно — отвърна тя с безразличие. Безжизнените й очи се стрелнаха към него, люспите й зашумоляха. — Какво мислиш?

— Неутралитетът не струва нищо, божествена Салмисра — отговори Сади. — А съюз и с двете страни ще бъде доста прибързано решение.

Салмисра се обърна — пъстрата й качулка проблесна и се взря в отражението си в огледалото до трона. Короната все още се крепеше на главата й, лъскава и блестяща като люспите й. Езикът й се стрелна напред, а прозрачните й като стъкло очи се взряха в огледалото.

— Направи това, което смяташ за най-подходящо, Сади — каза тя с безгрижен тон.

— Ще се заема с въпроса, кралице моя — каза Сади и сведе лице към пода в знак, че се готви да напусне тронната зала.

— Сега нямам никаква нужда от Торак — продължи Салмисра, без да престава да се взира в огледалото. — Поулгара се погрижи за това.

— Да, кралице моя — съгласи се Сади и понечи да се изправи.

Тя се обърна към него.

— Остани малко, Сади. Самотна съм.

Сади веднага пак се отпусна върху лъскавия под.

— Понякога имам странни сънища, Сади — изсъска тя. — Много странни сънища. Изглежда, помня разни неща, такива, които са се случили, когато кръвта ми е била топла и съм била жена. Странни мисли идват в сънищата ми и странни копнежи. — Тя се взря право в очите му, качулката й блесна, изпъкналите й очи бяха неподвижни. — Била ли съм наистина жена, Сади? Всичко изглежда като обгърнато в мъгла.