Дейвид Едингс - Последната битка

— Ще позволите на една жена да научи всичко това? — противопостави се разпалено Дроста. — Келдар, ти си луд! Единствената жена, която може да пази тайна, е тази, на която й е отрязан езикът.

Силк поклати сериозно глава.

— В момента Порен управлява драснианската разузнавателна служба, Дроста. Тя вече знае повечето от тайните на света. Никога не ще успеете да изпратите пратеник до Родар през армията на алорните, така че забравете за това. С него има череки, а те ще убият всеки ангарак, който се изпречи пред погледа им. Ако искате да се свържете с Родар, ще трябва да използвате драснианската разузнавателна служба като посредник, а това означава да минете през Порен.

Дроста го погледна колебливо.

— Може би — заключи той след кратък размисъл. — Ще опитам всичко. Но защо Ярблек трябва да бъде въвлечен в това? Защо ти не отнесеш съобщението ми до драснианската кралица?

— Опасявам се, че това не е добра идея — въздъхна Силк. — Тъкмо Порен е причината за неприятностите, които имам с вуйчо си. Определено не съм добре дошъл в двореца точно сега.

Едната рунтава вежда на крал Дроста се повдигна.

— Значи така — усмихна се той. — Репутацията ти е съвсем заслужена. — Той се обърна към Ярблек. — В такъв случай всичко зависи от теб. Приготви се за пътуване до Боктор.

— Ти вече ми дължиш пари, Дроста — каза направо Ярблек. — Наградата за Келдар, помниш ли?

Дроста сви рамене.

— Запиши го някъде.

Ярблек поклати упорито глава.

— Не съм съгласен. Нека изчистим нещата веднага. Известен си с това, че плащаш много трудно, щом получиш това, което искаш.

— Ярблек — каза Дроста умолително, — аз съм твоят крал.

Ярблек наклони глава някак подигравателно.

— Аз ви почитам и уважавам, ваше величество — каза той. — Но в края на краищата работата си е работа.

— Не нося толкова много пари със себе си.

— Добре, Дроста. Мога да почакам.

Ярблек скръсти ръце и се отпусна в големия стол с изражение на човек, който възнамерява да остане дълго така.

Кралят на надраките се вгледа в него безпомощно. Изведнъж вратата се отвори и влезе Белгарат. Беше облечен в същите дрипи, с които беше в кръчмата. Влезе съвсем спокойно, без да се прикрива, и вървеше като мъж, който има сериозна работа.

— Какво е това? — възкликна Дроста невярващо. — Стражи! Изведете този пиян старец оттук.

— Те спят, Дроста — отговори спокойно Белгарат. — Но не бъди много жесток към тях. Не са виновни.

И затвори вратата.

— Кой си ти? Какво правиш тук? — попита Дроста. — Излез веднага!

— Мисля, че трябва да се вгледате по-внимателно, ваше величество — посъветва го Силк и се изхили. — Външността понякога заблуждава. Не бива да го изхвърляте така, може би има да каже нещо важно.

— Познаваш ли го, Келдар? — попита Дроста.

— Достатъчно добре, също както и всеки друг по света — отговори Силк.

Лицето на Дроста се сбърчи. Скулестото лице на Ярблек пребледня и той задъхано каза:

— Дроста! Погледни го. Помисли. Ти го познаваш!

Дроста се вгледа в парцаливия стар мъж. Изпъкналите му очи се ококориха.

— Ти! — избърбори той.

Ярблек все още зяпаше Белгарат.

— Той е в дъното на всичко това от самото начало. Трябваше да ги премахна в Ктхол Мургос, и него, и жената, всичките.

— Какво правиш в Гар ог Надрак? — попита Дроста със страхопочитание.

— Минавам оттук, Дроста — отговори Белгарат. — Ако сте приключили с обсъждането, тези двама алорни ми трябват. Имаме среща, а малко сме изостанали от плана.

— Винаги съм си мислил, че си мит.

— Насърчавам това, доколкото мога — каза Белгарат. — Позволява ми да се придвижвам по-лесно.

— Замесен ли си в това, което правят алорните?

— Да. Малко или много те действат по мое нареждане. Поулгара ги наглежда.

— Можеш ли да им кажеш да престанат?

— Всъщност това няма да е необходимо, Дроста. Не бих се притеснявал твърде много за Закат и Таур Ургас, ако бях на твое място. Има много по-важни нещо от техните пререкания.

— Значи това е, което прави Родар — каза Дроста, мигновено схванал нещата. — Наистина ли е толкова късно?

— Дори по-късно, отколкото си мислиш — отговори старият магьосник, отиде до масата и си наля от виното на Дроста. — Торак вече се разбужда и всичко ще приключи преди да падне снегът.

— Това е твърде много, Белгарат — каза Дроста. — Може и да се опитам да застана на пътя на Закат и Таур Ургас, но няма да се изпреча на пътя на Торак.

Той се обърна решително към вратата.