Дейвид Едингс - Последната битка

— Аха — каза Силк. — Затова ли била цялата работа?

— Ти си приятен човек, Келдар — каза Дроста сухо, — но не бих се забъркал във всички неприятности само заради удоволствието от компанията ти. Трябва да отнесеш съобщението ми до Родар. Опитах се да се свържа с него, но го изпуснах. Не се застоява дълго на едно място. Как може дебел човек като него да върви толкова дяволски бързо?

— Той е мошеник — каза кратко Силк. — Какво точно имате предвид?

— Съюз — направо отговори Дроста. — Притиснат съм до стената. Или ще се съюзя с Родар, или ще завладеят страната ми.

Силк остави внимателно чашата си.

— Това е сериозно предложение, ваше величество. В настоящата ситуация са необходими много бързи преговори, за да се постигне споразумение.

— Точно затова те повиках, Келдар. Гледаме право към края на света. Трябва да се добереш до Родар и да го убедиш да оттегли армията си от границата с тулите. Накарай го да прекрати това безумие преди да е станало твърде късно.

— Да накарам вуйчо си да направи нещо е извън възможностите ми — отговори предпазливо Силк. — Поласкан съм от мисълта ви, че имам положително влияние върху него, но по принцип нещата между нас стоят по друг начин.

— Не разбираш ли какво става, Келдар? — Гласът на монарха беше ядосан, жестовете му станаха неконтролируеми. — Единствената ни надежда за спасение е да попречим по всякакъв начин на малореанците и мургите да се съюзят. Трябва да се постараем да създадем напрежение помежду им, а не да им намерим общ враг. Таур Ургас и Закат се мразят жестоко. Мургите са повече от песъчинките, а малореанците са повече от звездите в небето. Кролимите могат да си дърдорят за пробуждането на Торак, докато езиците им не окапят, но Закат и Таур Ургас са на бойното поле поради една-единствена причина: всеки от тях иска да разгроми другия и да стане владетел на Ангарак. Те са се устремили към война на живот и смърт. Можем да се отървем от тях само ако не се намесваме.

— Мисля, че разбирам какво имате предвид — измърмори Силк.

— Закат е прекарал малореанците през Източното море до стана си близо до Тул Зелик, а Таур Ургас е събрал южните мурги близо до Рак Госка. Готвят се да се хвърлят един срещу друг. Трябва да останем настрана и да им позволим да се сражават. Накарай Родар да се оттегли преди да е провалил всичко.

— Говорили ли сте за това с тулите? — попита Силк.

Дроста изсумтя с презрение.

— Какъв е смисълът? Опитах се да обясня това на крал Гетел, но да говориш с него е равносилно на това да говориш с купчина тор. Тулите са толкова уплашени от кролимите, че е достатъчно да споменеш името на Торак и ще се разбягат. Гетел е тул от глава до пети. Между ушите му няма нищо освен пясък.

— Има още един проблем — каза Силк на разпаления монарх. — Не мога да отнеса съобщението ви на крал Родар.

— Не можеш? — избухна Дроста. — Как така не можеш?

— В момента не съм в блестящи отношения с вуйчо си — каза хитро Силк. — Имахме малко спречкване преди няколко месеца и първото нещо, което ще направи, когато ме види, е да ме окове във вериги, а това ще провали всичко, нали?

— Тогава всички сме обречени — заяви Дроста отчаяно. — Ти беше последната ми надежда.

— Нека помисля малко — каза Силк. — Все още може да намерим изход от ситуацията.

Той впери поглед в тавана, задъвка разсеяно нокътя си, после заключи:

— Не мога да отида. Това е сигурно. Но не е невъзможно да отиде някой друг.

— На кой друг би се доверил Родар? — попита Дроста.

Силк се обърна към Ярблек, който слушаше разговора, смръщил вежди, и го попита:

— Имаш ли неприятности в Драсния в момента?

— Доколкото ми е известно, не.

— Добре — продължи Силк. — В Боктор има един търговец на кожи, името му е Гелдахар.

— Дебел мъж? Малко кривоглед? — попита Ярблек.

— Точно така. Защо не натовариш един кораб с кожи и не отидеш до Боктор? Докато се опитваш да продадеш кожите на Гелдахар, кажи му, че пасажът на сьомга ще закъснее тази година.

— Сигурен съм, че ще бъде очарован да чуе това.

— Това е кодова дума — обясни Силк с преувеличено търпение. — Това означава, че искаш да се срещнеш с кралица Порен и да говориш с нея.

— Чувал съм, че е прекрасна жена — каза Ярблек. — Но би било доста неразумно да измина целия този път, за да видя една красива жена. Вероятно мога да намеря и други като нея дори тук долу, в кръчмата.

— Не разбираш, Ярблек — каза Силк. — Порен е кралицата на Родар, той й се доверява повече, отколкото някога се е доверявал и на мен. Тя ще разбере, че аз те изпращам, и ще му предаде всичко, което й кажеш. Родар ще получи съобщението на Дроста три дни след като пристигнеш в Боктор. Гарантирам го.