Дейвид Едингс - Последната битка

Струваше му се, че всичко, което правят, е грешно, понеже тя не е с тях. Естествено, Белгарат беше тук, но Гарион не беше сигурен, че дядо му ще може да се справи с някои чисто физически опасности. Имаше и други по-малко очевидни рискове, за които старият мъж не помисляше или предпочиташе да пренебрегне. Например Гарион не можеше да се обърне към него, когато е изплашен. Да бъдеш уплашен не е нещо, което излага на опасност живота ти, но е огромна пречка. Леля Поул винаги успяваше да пропъди страховете му, но сега я нямаше и Гарион беше изплашен и не можеше да го приеме. Той въздъхна, придърпа одеялата и бавно се отпусна в неспокоен сън.

След няколко дни, към пладне, стигнаха източното разклонение на Корду, широка мръснокафява река, която течеше през обрасла с храсталаци долина на юг към Яр Надрак. Светлозелени храсталаци, високи половин човешки бой, се простираха по двата бряга на реката, размътена от пролетните води. Знойният въздух над храстите бъкаше от живот. Виждаха се облаци комари и мушици.

Един навъсен лодкар ги прекара с лодката до селото на отсрещния бряг. След като стъпиха на сушата, Белгарат тихо заговори:

— Мисля, че тук трябва да сменим посоката. Нека се разделим. Ще отида да взема малко запаси, а вие двамата вървете да намерите градската кръчма. Опитайте да разберете кои пътища водят на север към земите на мориндимите. Изглежда властта е в ръцете на малореанците и те могат да ни хванат без никакво предупреждение. Не бих искал да обяснявам всяка своя стъпка на малореанските кролими, да не споменаваме и факта, че в момента се интересуват от местонахождението на Силк.

Силк се съгласи мрачно.

— Бих се заел с тази работа, но предполагам, че нямаме време.

— Всъщност нямаме никакво време. Лятото е много кратко на север и пътуването към Малореа е неприятно, дори и при благоприятно време. Когато се доберете до кръчмата, кажете на всички, че искаме да си опитаме късмета на златните залежи в северната област. Със сигурност ще се намери някой да изтъкне познанията си относно пътищата, особено ако му купите няколко питиета.

— Мислех, че знаеш пътя — запротестира Силк.

— Знам един път, но той е на стотина левги източно оттук. Нека видим дали няма някой по-наблизо. Като купя запасите, ще дойда в кръчмата.

Старият мъж се качи на коня си и пое по мръсната улица, като водеше зад себе си коня с товара.

Силк и Гарион срещнаха известно затруднение да намерят в смърдящата кръчма човек, който да познава пътищата. Още първият им въпрос предизвика всеобщ спор.

— Това е дългият път, Бешър — възрази един пийнал златотърсач, докато слушаше детайлното описание на някакъв планински проход на друг мъж. — Вървете наляво при водопадите на потока. Ще си спестите три дни път.

— Аз говоря сега, Варн — заяви сприхаво Бешър и удари с юмрук по надрасканата маса. — Ти можеш да им кажеш за друг път, когато приключа.

— Ще ти отнеме цял ден, също както пътеката, която толкова предпочиташ. Те искат да търсят злато, не да се любуват на пейзажа. — Дългата, обрасла челюст на Варн войнствено подскочи.

— По кой път да тръгнем, когато се доберем до широката поляна на билото? — попита Силк бързо в опит да прекрати враждебността.

— Тръгнете надясно — заяви Бешър, като се взираше във Варн.

Варн помисли да потърси причина, за да не се съгласи с него, но накрая кимна неохотно.

— Разбира се, това е единственият път, по който можете да тръгнете — добави той. — Но когато стигнете хвойновата горичка, завийте наляво.

— Наляво ли? — възрази Бешър. — Ти си тъпак, Варн. Вървете надясно.

— Внимавай кого наричаш тъпак, глупако!

Без повече разисквания Бешър удари Варн с юмрук по устата и двамата се сбиха и се стовариха върху съседната пейка.

— Разбира се, и двамата грешат — отбеляза друг миньор, който седеше на съседната маса и наблюдаваше битката с пълна безпристрастност. — След като стигнете хвойновата горичка, продължете направо.

По време на препирнята в кръчмата незабелязано бяха влезли няколко плещести мъже, облечени в широки червени туники върху лъскавите си доспехи. Пристъпиха напред и ухилено се заеха да разтървават Варн и Бешър, които се въргаляха по мръсния под. Гарион усети как Силк се вкамени.

— Малореанци! — каза дребният мъж тихо.

— Какво да правим? — прошепна Гарион, като се огледа за възможен път за бягство.

Но преди Силк да отговори, през вратата пристъпи един кролим, облечен в черна одежда.