Дейвид Едингс - Последната битка

— Толкова ли е важно това, господарю?

— Бракът трябва да бъде между равни, дъще. Как може този добър, смел мъж да бъде твой съпруг, докато ти все още притежаваш силата си?

Тя го погледна безпомощно.

— Би ли могла, Поулгара, да се лишиш от силата си? Ще станеш ли равна на този мъж? Със сила, която не е повече от неговата?

Тя се втренчи в него, поколеба се, после отрони една-единствена дума.

— Да.

Гарион беше смаян. Не толкова от това, че леля Поул се съгласи, а от това, че Алдур поиска подобно нещо от нея. Силата на леля Поул беше много важна част от нейното същество. Ако й отнемеха силата, от нея нямаше да остане нищо. Какво щеше да стане с нея? Би ли могла изобщо да живее без тази сила? Беше жестоко да се иска такава цена, а до този момент Гарион вярваше, че Алдур е добър бог.

— Ще приема жертвата ти, Поулгара — каза Алдур. — Ще поговоря с баща си и с братята си. По известни причини до този момент сме се отказвали от тази сила и трябва всички да се съгласим преди някой от нас да е опитал да наруши нормалния ход на нещата.

След това се върна при скърбящите си братя до тялото на Торак.

— Как можа да направи това? — попита Гарион дядо си. Ръката му все още обгръщаше раменете на Се’недра.

— Какво да направи?

— Да поиска от нея силата й, просто ей така? Това няма ли да я унищожи?

— Тя е много по-силна, отколкото си мислиш, Гарион — увери го Белгарат. — Пък и доводът на Алдур е разумен. Никой брак не може да издържи при такава разлика.

Сред светещите богове се чу ядосан глас.

— Не!

Беше Мара, плачещият бог на марагите, които вече не съществуваха.

— Защо трябва да съживяваме един човек, когато всичките ми деца лежат мъртви и студени? Чу ли тогава Алдур моите молби? Дойде ли ми на помощ, когато децата ми умираха? Няма да се съглася.

— Знаех си — измърмори Белгарат. — По-добре да се намеся преди да е станало прекалено късно.

Премина през разпилените по земята камъни и се поклони почтително.

— Извинете, че се намесвам — каза той, — но ще приеме ли братът на моя господар една жена мараг като подарък за помощта му при съживяването на Дурник?

Сълзите, които се стичаха безспирно по лицето на Мара, внезапно спряха и лицето му придоби невярващ израз.

— Жена мараг? — попита той остро. — Такава не съществува. Щях да усетя със сърцето си, ако едно от чедата ми е оцеляло в Марагор.

— Със сигурност, бог Мара — съгласи се Белгарат бързо. — Но какво ще кажеш за тези, които бяха отведени от Марагор, за да живеят във вечно робство?

— Ти познаваш ли такава жена, Белгарат? — попита Мара с отчаяно нетърпение.

Възрастният мъж кимна утвърдително.

— Открихме я в килиите под Рак Ктхол, бог Мара. Казва се Тайба. Тя е една-единствена, но расата може да се възроди и само от една жена, особено ако е като Тайба и ако за нея се грижи бог, който я обича.

— Къде е моята дъщеря Тайба?

— Под грижите на Релг — отвърна Белгарат. — Той е улгос. Двамата като че ли са доста привързани един към друг — добави той.

Мара го погледна замислено.

— Расата не може да се възстанови само от един човек — каза той — дори и под грижите на най-любящия бог. Нужни са двама.

После се обърна към УЛ и попита:

— Ще ми дадеш ли този улгос, татко? Той ще стане родоначалник на моя народ.

УЛ хвърли на Белгарат пронизващ поглед и каза:

— Знаеш, че Релг има друга задача, която трябва да изпълни.

Белгарат го погледна дяволито.

— Сигурен съм, че с горима ще успеем да подредим някак нещата, господарю — заяви той с пълна увереност.

— Не забравяш ли нещо, Белгарат? — попита Силк небрежно, сякаш не искаше да се намесва. — Релг има един малък проблем, не помниш ли?

Белгарат го погледна с леден поглед.

— Просто си помислих, че съм длъжен да го спомена — каза невинно Силк.

Мара ги погледна косо.

— За какво става дума?

— Малко затруднение, бог Мара. — каза Белгарат бързо. — Но съм сигурен, че Тайба ще се справи с това. Имам й пълно доверие в това отношение.

— Искам да чуя истината — каза твърдо Мара.

Белгарат си пое дъх и отново погледна мрачно към Силк.

— Релг е фанатик, бог Мара — обясни той. — По религиозни причини той избягва определени… хм… човешки контакти.

— Бащинството е негова съдба — каза УЛ. — От него ще се роди изключително дете. Аз ще му обясня това. Той е смирен мъж и ще загърби отвращението си заради мен.

— Значи ще ми го дадеш, татко? — попита Мара нетърпеливо.

— Твой е, но при едно условие, което ще обсъдим по-късно.