Дейвид Едингс - Последната битка

— Да се погрижим за този смел сендар тогава — каза Мара без следа от предишните си сълзи.

„Белгарион“ — каза гласът в ума на Гарион.

„Какво?“

„Съживяването на приятеля ти е в твои ръце.“

„В моите ръце? Защо аз?“

„Винаги ли трябва да го повтаряш? Искаш ли Дурник да оживее?“

„Разбира се, но не мога да го направя. Не знам дори откъде да започна.“

„Правил си го и преди. Помниш ли жребчето в пещерата на боговете?“

Гарион почти беше забравил тази случка.

„Ти си моят инструмент, Белгарион. Мога да те предпазвам от грешки, поне през повечето време. Просто се отпусни. Ще ти покажа какво трябва да правиш.“

Гарион се раздвижи без никакво усилие на собствената си воля. Пусна раменете на Се’недра и с меч в ръка се отправи към леля Поул и тялото на Дурник. Погледна я в очите — тя седеше с главата на Дурник в скута си — и клекна до нея.

— Заради мен, Гарион — прошепна тя.

— Ако мога, лельо Поул — каза той.

След това, без да знае защо, остави на земята меча на риванските крале и хвана с две ръце Кълбото. С леко щракване камъкът излезе от мястото си. Задача се приближи до Гарион с усмивка и също коленичи и хвана безжизнената ръка на Дурник. Като държеше Кълбото с две ръце, Гарион го постави върху гърдите на мъртвеца. Усещаше, че боговете са се събрали около тях и са се хванали за ръцете в кръг. Силна светлина запулсира в средата на кръга, а Кълбото, сякаш в отговор на тази светлина, заблестя в ръцете му.

Празната стена, която вече беше виждал веднъж, се появи отново — черна, непробиваема и няма. Също както беше направил в Пещерата на боговете, Гарион натисна силно с волята си самата смърт, като се опитваше да премине през нея и да измъкне приятеля си в света на живите.

Този път беше различно. Жребчето, което беше съживил в пещерата, беше живяло съвсем кратко и смъртта му, както и животът му, бяха крехки. То лежеше съвсем близко до бариерата, която разделяше живота и смъртта. Дурник обаче беше възрастен мъж и смъртта му, също като живота му, беше много по-силна. Гарион дръпна с всичка сила. Усещаше огромната сила на обединената воля на боговете, които се включваха в борбата му. Но бариерата не поддаваше.

„Използвай Кълбото“ — заповяда му гласът.

Този път Гарион насочи всичките сили, своята и тази на боговете, върху кръглия камък в ръцете си. Той проблесна, помръкна и отново проблесна.

— Помогни ми — заповяда Гарион.

Изведнъж, сякаш го разбра, Кълбото избухна в силна и ярка светлина. Бариерата започна да отслабва.

С окуражаваща усмивка Задача протегна ръка и я сложи върху Кълбото.

Бариерата се разпадна. Дурник си пое дъх и се изкашля.

Боговете отстъпиха, по неземните им лица се четеше дълбоко възхищение. Леля Поул извика с облекчение, обгърна с ръце Дурник и го привлече към гърдите си.

— Задача — каза детето на Гарион. Гарион се изправи на крака, изтощен от напрежението, и едва не се строполи.

— Добре ли си? — попита Се’недра, сгуши глава в рамото му и преметна ръката му върху своите крехки рамене.

Той кимна, въпреки че краката му се огъваха.

— Опри се на мен — каза тя.

Той понечи да възрази, но тя затисна устата му с ръка.

— Не спори с мен, Гарион. Знаеш, че те обичам и че ще се опираш на мен през остатъка от живота си, така че можеш да започнеш вече да свикваш с това.

— Мисля, че животът ми ще се промени, господарю — каза Белгарат на Алдур. — Поул беше винаги край мен, готова да ми се притече на помощ, когато я повикам, е, не винаги с желание, но идваше. А сега ще си има други грижи. — Той въздъхна. — От друга страна, децата винаги порастват и се оженват някой ден.

— Тази роля не ти подхожда твърде, сине мой — каза Алдур.

Белгарат се засмя.

— Никога не успях да скрия нещо от теб, господарю.

После лицето му отново стана сериозно.

— Поулгара ми беше като син — каза той на Алдур, — но може би е време да й позволя да бъде жена. Лишавах я от това твърде дълго.

— Както прецениш, сине мой — каза Алдур. — А сега ви моля да се оттеглите и да ни оставите сами с мъката ни.

Той погледна безжизненото тяло на Торак, после се обърна към Гарион.

— Имам още една задача за теб, Белгарион. Вземи Кълбото и го постави върху гърдите на брат ми.

— Да, господарю — отвърна Гарион веднага.

Той свали ръка от раменете на Се’недра и се отправи към Кал Торак, като се опитваше да не поглежда обезобразеното, сгърчено лице на мъртвия бог. Протегна ръка и постави кръглия син камък върху бездиханните му гърди. След това отстъпи една крачка. Малката принцеса пак се сгуши в него и го прегърна през кръста. Не беше неприятно, но той изпита краткотрайно раздразнение при мисълта, че ще трябва да прекарат остатъка от живота си прегърнати по този начин.