Мишел Зинк - Бранителката на портата

Оттогава прекарваме часове наред в опити да дешифрираме тайнствените думи от последната страница. Рядко и с мъка стигаме до отговори, но има една част, която най-после разбирам, и то много добре: „Звяр, прогонен единствено чрез Общността на Сестрите до вратата на Бранителката.“

Колко пъти съм го нашепвала в тишината на стаята си със съзнанието, че в тези думи се съдържа ключът към нежеланото от мен познание. В църквата ни видях Алис, а в очите й гореше тъмен и непознат пламък.

„Най-важното от всичко е, че има едно нещо, от много се нуждаеш, но което никога, ама никога не ще получиш.“

И моят тъй глупав въпрос:

„И какво е то, Алис?“

„Мен.“

Спомних си за това в тъмата на нощта, при това с такъв ужас, че седнах в леглото с изпружен гръб и започнах да изричам шепнешком думите от липсващата страница; най-после ги разбрах.

За да приключи пророчеството, ще сме потребни и двете. И Алис, и аз.

„Бранителката и Портата.“

Не посмях да се замисля по въпроса — как ще стане това? Как двете с Алис ще действаме заедно, за да доведем пророчеството до край, щом сме на противоположни позиции? Засега работя с Димитри и упражнявам собствените си заложби. С негова помощ тренирам умението си на Заклинателна, но не за тъмни цели, както прави сестра ми. Продължавам да се занимавам със стрелба е лък и се готвя за ново пътуване, като в същото време се опитвам с помощта на Димитри и леля Върджиния да дешифрирам думите от последната страница на пророчеството.

Но най-вече се старая да пропъдя от ума — и от сърцето си — мислите за Алис. Мъча се да не си я спомням такава, каквато я видях последния път в катедралата в Шартр. Опитвам се да прогоня образа на искрящите й очи от главата си — очи, горящи единствено с желанията на Душите.

Защото ако не знам какво ще ни донесе бъдещето, то в едно съм напълно сигурна: Алис беше права. Когато пророчеството най-после стигне до своя завършек, една от нас ще бъде мъртва.

— Bonjour, Mademoiselle — Добър ден, госпожице (фр.). — Б.пр.

— Bonjour, petit homme! — Добър ден, момченце (фр.). — Б.пр.

— Qu est la fille? Къде е момичето? (фр.). — Б.пр.

— Elle est partie il у a quelque temps. Cette voie. A travers le champ. Преди малко тръгна. Натам. През нивата. (фр.). — Б.пр.

— II est parti, Mademoiselle. Vous pouvez descendre maintenant — Отиде си, госпожице. Можете да слезете веднага (фр.). — Б.пр.

— Merci, petit homme. — Благодаря, момченце (фр.). — Б.пр.

— Que voie lui avez—vous envoye? — Накъде го упъти? (фр.). — Б.пр.

— A travers le champ. Loin de la ville. — През полето. Далеч от града. (фр.). — Б.пр.

— Quel est le nom de la ville? Celui avec leglise grande? — Как се нарича градът? Онзи с голямата църква? (фр.). — Б.пр.

— Bonsoir. Puis—je vous aider a trouver quelque chose? — Добър вечер. Мога ли да ви помогна да намерите онова, което търсите? — Б.пр.

— Non, Pere. Je me promenais la cathedrale et suis devenu perdu — Не, отче. Разглеждах катедралата и се изгубих (фр.). — Б.пр.

— Je peux trouver ma voie en arriere dici, merci. — Оттук ще се оправя, благодаря (фр.). — Б.пр.