Джонатан Страуд: Портата на Птолемей

Благодаря на Лора Сесил, Делия Хъди, Александра Бейкър и Джонатан Бърнам; на покойния Род Хол и на всички в Рандъм Хаус, Хайпириън и Мирамакс. И най-вече на Джина.

Господин Рупърт Девъро — Министър-председател на Великобритания и Империята и действащ началник на полицията

Господин Карл Мортенсен — Министър на войната

Госпожа Хелън Малбинди — Министър на външните работи

Госпожа Джесика Уитуел — Министър на сигурността

Господин Брус Колинс — Вътрешен секретар

Господин Джон Мандрейк — Министър на информацията

Госпожица Джейн Фарар — Заместник-началник на полицията

Господин Куентин Мейкпийс — Драматург; автор на „Фусти и пушки“ и други творби

Господин Харолд Бътън — Магьосник, учен и колекционер на книги

Господин Шолто Пин — Търговец; собственик на „Аксесоари Пин“ на площад „Пикадили“

Господин Клайв Дженкинс — Магьосник от второ ниво, отдел „Вътрешни работи“

Госпожица Ребека Пайпър — Асистент на господин Мандрейк, Министерство на информацията

Госпожица Кити Джоунс — Студентка и барманка

Господин Клем Хопкинс — Странстващ учен

Господин Никълъс Дрю — Политически агитатор

Господин Джордж Фокс — Собственик на странноприемница „Жабата“, Чизуик

Госпожица Розана Лутиен — Частна учителка

Бартимеус — Джин, на служба при господин Мандрейк

Висши джинове, на служба при господин Мандрейк

Аскобол

Кормокодран

Муамба

Ходж

Нисши джинове, на служба при господин Мандрейк

Пурип

Фританг

Убийците се спуснаха в двореца в полунощ — четири тъмни сенки, плъзгащи се покрай стената. Паднаха отвисоко на твърдата земя. Чу се шум като от ромолене на дъждовни капки. Останаха клекнали за три секунди, приведени и неподвижни, като душеха наоколо. После започнаха да се прокрадват през тъмните градини, между вечнозелените храсти и финиковите палми, към жилището, където момчето си почиваше. Един гепард на верига се раздвижи в съня си; далеч в пустинята се чуваше плачевния вой на чакали.

Вървяха на пръсти, без да оставят следи по високата, мокра трева. Наметалата им се ветрееха зад тях, накъсвайки сенките им на неуловими парченца. Какво можеше да се види ли? Нищо, освен поклащани от вятъра листа. Какво се чуваше ли? Нищо, освен въздишките на вятъра сред палмовите листа. Нищо не се виждаше или чуваше. Един джин-крокодил, който стоеше на пост край свещения басейн, изобщо не ги усети, въпреки че минаха на една люспа разстояние от опашката му. За хора не беше никак лошо.

Жегата от през деня бе само спомен; сега беше хладно. Над двореца светеше студената кръгла луна, обливайки в сребристо покривите и дворовете 1 1 Това беше една от особеностите на тяхната секта: действаха само при пълнолуние. Така задачите им бяха по-трудни, а предизвикателството — по-голямо. И никога не се бяха проваляли. Освен това носеха само черно, отбягваха месото, виното, жените и музиката от духови инструменти. Любопитно е, че не ядяха сирене с изключение на направеното от млякото на козите, отгледани в далечната им пуста планина. Преди всяка задача постеха в продължение на ден, медитираха като се взираха в земята без да мигат, а после ядяха питки от хашиш и кимион без вода, докато вратовете им започнеха да светят в жълто. Цяло чудо бе, че изобщо бяха успели да убият някого. .

Далеч зад стената огромният град шумеше в нощта: колелета тракаха по черните пътища, далечен смях се носеше от квартала на удоволствията край кея, приливът се разбиваше в камъните. По прозорците светеха лампи, в огнищата грееха въглени, а от върха на кулата до пристанищната порта гореше огромният стражеви огън и изпращаше съобщението си навътре в морето. Отражението му танцуваше по вълните като някаква дяволска светлина.

Стражите на постовете играеха хазартни игри. В залите с колони прислужниците спяха на легла от рогозки. Портите на двореца бяха залостени с три греди, всяка една по-дебела от човек. Ничии очи не бяха обърнати към западните градини, откъдето идваше смъртта, скрита като скорпион, на четири чифта безшумни крака.