Джонатан Страуд: Портата на Птолемей

Прозорецът на момчето се намираше на първия етаж на двореца. Под стената се свиха четири черни сенки. Водачът им даде сигнал. Една по една, те се притиснаха към зидарията; една по една, те започнаха да се катерят, увиснали на върха на пръстите си и на ноктите на големите пръсти на краката 2 2 Те бяха изключително ужасни и извити, заострени като орлови нокти. Убийците се грижеха добре за краката си, заради значението им за тяхната работа. Миеха ги често, търкаха ги с пемза и ги мариноваха в сусамово масло, докато кожата им станеше мека като пухен юрган. . Така те се бяха катерили по мраморни колони и водопади от лед от Масилия 3 3 Днешна Марсилия. Основана през 600 г. пр.Хр. — Бел.прев. до Хадхрамаут 4 4 Регион на южния бряг на Арабско море, в република Йемен. — Бел.прев. ; тези груби каменни блокове за тях бяха лесна работа. Вървяха нагоре като прилепи по стената на пещера. Луната проблясваше по някакви лъскави неща, стиснати между зъбите им.

Първият убиец стигна до перваза на прозореца: скочи като тигър на него и надникна в залата.

Стаята бе обляна от лунна светлина; сламеникът беше осветен сякаш бе ден. Момчето лежеше заспало, неподвижно, като някой, който вече е мъртъв. Тъмната му коса падаше свободно върху възглавниците, бялото му като на агне гърло се открояваше върху коприната.

Убиецът взе камата от зъбите си. С тиха решителност огледа стаята, преценявайки размерите и възможността за клопки. Беше голяма, сенчеста и без никаква показност. Три колони подпираха тавана. В далечния край имаше врата от тиково дърво, залостена отвътре. До едната стена стоеше отворен сандък, наполовина пълен с дрехи. Видя трон, върху който беше метнато старо наметало, сандали, лежащи на пода, легенче от оникс, пълно с вода. Във въздуха се носеше лекият аромат на парфюм. Убиецът, за когото такива миризми бяха упадъчни и порочни, сбърчи нос 5 5 Членовете на сектата избягваха парфюмите от практичност и предпочитаха да слагат миризми, подходящи за условията на всяка задача: на цветен прашец в градините, на тамян в храмовете, на фин пясък в пустините, на тор и боклуци в градовете. Бяха всеотдайни момчета. .

Очите му се присвиха; обърна камата и я хвана с палеца и показалеца си за лъскавия блестящ връх. Тя леко потрепна. Сега преценяваше разстоянието — все още не беше пропускал целта, от Картаген 6 6 Древен град-държава в Северна Африка, близо до днешен Тунис. Основан в средата на IX в. пр.Хр. от финикийците. Разрушен през 146 г. пр.Хр. в последната от Пуническите войни. — Бел.прев. до Колхида 7 7 Древна държава в Азия на юг от Кавказ, граничеща с Черно море. Земята на Златното руно и Медея от гръцката легенда. — Бел.прев. . Всеки хвърлен от него нож бе стигнал до съответното гърло.

Китката трепна; при полета сребърната дъга на ножа преряза въздуха на две. Падна с мек звук, заби се до дръжката във възглавницата, на два сантиметра от врата на детето.

Убиецът застина неуверено, все още клекнал на перваза. На обратната страна на ръцете му имаше кръстосани белези, които го означаваха като един от опитните в мрачната академия. Опитният никога не пропускаше мишената си. Хвърлянето беше точно, прецизно насочено… и все пак бе пропуснал. Дали жертвата не бе помръднала в съдбоносния момент? Невъзможно — момчето спеше дълбоко. Той извади втора кама 8 8 Няма да кажа откъде я извади. Само ще спомена, че ножът имаше и хигиенна функция, освен че беше доста остър. . Още едно внимателно прицелване (убиецът усещаше братята си зад и под себе си на стената: чувстваше мрачната тежест на нетърпението им). Трепване на китката, светкавична дъга…

С мек звук втората кама се заби във възглавницата на два сантиметра от другата страна на врата на принца. Както спеше, може би сънуваше, ъглите на устата му потрепнаха в призрачна усмивка.

Убиецът се намръщи зад черната мрежа на шала, който покриваше лицето. От туниката си извади платнена лента, стегнато сплетена на въже. От седем години, когато Отшелникът му беше заповядал първото убийство, гаротата никога не го бе подвеждала, ръцете му никога не бяха му изневерявали 9 9 Отшелникът от Планината тренираше последователите си на многобройни методи за безпогрешно убиване. Те умееха да използват гароти, мечове, ножове, палки, въжета, отрови, дискове, ласо, топки и стрели по неповторим начин, а бяха и доста умели в урочасването. Обучаваха ги и да убиват с върха на пръстите на ръцете и краката, а тайното ощипване беше специалитет. За напредналите ученици имаше черва и тении. А най-доброто от всичко беше, че се освобождаваха от вина: всяко убийство се оправдаваше и опрощаваше от силното религиозно незачитане на свещеността на чуждия живот. . Тих като леопард, той се плъзна от перваза и се прокрадна по осветения от луната под.