Джонатан Страуд - Амулетът на Самарканд

Здесь есть возможность читать онлайн «Джонатан Страуд - Амулетът на Самарканд» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Амулетът на Самарканд: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Амулетът на Самарканд»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Съвременният Лондон се управлява от магьосниците. Но истинският източник на силата и могъществото им са подчинените на тяхната воля магически същества. Един ден младият чирак на Артър Ъндъруд, Натаниел, тайно призовава древния сприхав джин Бартимеус. Задачата, която получава Бартимеус, не е лесна — той трябва да открадне от Саймън Лавлейс могъщия Амулет на Самарканд. Не след дълго Бартимеус и Натаниел са въвлечени в ужасяващ водовъртеж от магьоснически интриги, бунтове и убийства. Ненадминатата жестокост и амбиции на Саймън Лавлейс ще поставят на изпитание дори многовековните умения и хитрини на неуморимия Бартимеус и ще дадат на Натаниел първите незаменими житейски уроци.

Амулетът на Самарканд — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Амулетът на Самарканд», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Джонатан Страуд

Амулетът на Самарканд

На Джина

Част първа

1

Бартимеус

Температурата в стаята бързо се понижи. По пердетата се образува лед и се наслои около светлините на тавана. Мъждукащите жички в крушките се свиха и помътняха, а свещите, стърчащи от всички възможни повърхности като множество гъби, изгаснаха. Затъмнената стая се изпълни с жълт, задушлив облак от сяра, в който се извиваха и гърчеха неясни черни сенки. Някъде отдалеч се чуха множество писъци. Внезапно, под някакъв натиск, вратата на стълбите се огъна навътре и дървото изскърца. По дъските на пода се чу тропане на невидими крака, а невидими устни зашепнаха злокобни неща иззад леглото и изпод бюрото.

Серният облак се събра в дебела колона от дим и от него изникнаха тънки израстъци, които облизаха въздуха като езици и се прибраха обратно. Колоната увисна над центъра на пентаграма подобно на облак от изригнал вулкан. Последва едва доловима пауза.

После в средата на дима се материализираха две жълти втренчени очи.

Добре де, беше му за първи път. Исках да го уплаша.

И успях. Тъмнокосото момче стоеше в отделен пентаграм, по-малък, изпълнен с различни рунически символи, на около метър от основния. Беше бяло като платно и трепереше като листо на силен вятър. Зъбите му тракаха, а челюстта му не спираше да се тресе. От веждата му се стекоха няколко капки пот и се превърнаха в лед още преди да паднат. Иззвъняха на пода като зрънца градушка.

За момента това вършеше работа, но какво толкова? Искам да кажа, че той изглеждаше дванайсетгодишен. Беше с големи очи и слабо лице. Изкарването на акъла на някакво си мършаво хлапе не ми носеше голямо удовлетворение 1 1 Не всички са съгласни с мен по този въпрос. Някои смятат, че това е очарователен спорт. Те изнамират безброй начини да тормозят тези, които са ги призовали чрез най-префинени и противни видения. Обикновено най-доброто, на което можете да се надявате е да им докарате кошмари по-късно, но понякога тези хитрини са толкова успешни, че чираците всъщност се паникьосват и излизат от защитния кръг. В такъв случай всичко е наред — за нас. Но това е рискована работа. Те често са много добре обучени, а после порастват и си отмъщават. .

Така че аз си се носех във въздуха и чаках с надеждата, че няма да се бави дълго и ще пристъпи към освобождаващото заклинание. За да се намирам на работа, сътворих сини пламъци по вътрешните ръбове на пентаграма и ги накарах да танцуват така сякаш търсят начин да излязат и да го сграбчат. Естествено това беше само евтин номер. Вече бях проверил печата, беше начертан много добре. За съжаление никъде нямаше грешки.

Най-накрая хлапакът май щеше да събере кураж да проговори. Забелязах това по заекването му, което не изглеждаше да е само и единствено от страх. Оставих синия огън да изтлее и го замених с противна миризма.

Детето проговори. Доста пискливо.

— Заповядвам ти да… да… — Хайде, давай де! — м-мми к-к-кажеш името с-с-си.

Обикновено така започват тези младите. Безсмислено бръщолевене. И аз, и той бяхме наясно, че вече ми знае името, иначе как би могъл да ме призове? За това ти трябват правилните думи, правилните действия и най-вече правилното име. Искам да кажа, че не е като да си поръчаш такси — когато го направиш, не пристига просто някой .

Подбрах богат, дълбок тъмношоколадов глас от тези дето ехтят отвсякъде и отникъде и от които на новаците им настръхват косите.

— БАРТИМЕУС.

Видях как детето преглътна и се задави като чу думата. Добре — значи не беше съвсем глупав: знаеше кой и какво съм аз. Познаваше репутацията ми.

След като се забави малко, за да преглътне насъбралите се лиги, той отново проговори.

— Аз п-п-пак ти заповядвам да отговориш. Ти ли си Бартимеус, който в древността е бил призован да поправи стените на Прага?

Леле, каква загуба на време беше това дете. Какъв ли щеше да е следващият въпрос? Тук малко повиших тон. Ледът по крушките се пропука като карамелизирана захар. Прозорците зад мръсните завеси затрепериха и забучаха. Детето се разтресе, както си стоеше.

— Аз съм Бартимеус! Аз съм Сакр ал-Джини, Н’горсо Могъщия и Змията на Сребърните Пера. Аз съм говорил със Соломон. Аз съм тичал през равнините с прародителите на бизоните. Пазил съм Старо Зимбабве докато камъните паднаха, а чакалите се нахраниха с хората. Аз съм Бартимеус! Не признавам господар. Така че на свой ред ти заповядвам да ми отговориш, момче . Кой си ти, че да ме призоваваш?

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Амулетът на Самарканд»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Амулетът на Самарканд» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Джонатан Страуд - Последняя осада
Джонатан Страуд
Джонатан Страуд - Врата Птолемея
Джонатан Страуд
Джонатан Страуд - Крадущаяся тень
Джонатан Страуд
Джонатан Страуд - Глаз голема
Джонатан Страуд
Джонатан Страуд - Кольцо Соломона
Джонатан Страуд
Джонатан Страуд - Амулет Самарканда
Джонатан Страуд
Джонатан Страуд - Шепчущий череп
Джонатан Страуд
Джонатан Страуд - Кричащая лестница
Джонатан Страуд
Джонатан Страуд - Окото на голема
Джонатан Страуд
Джонатан Страуд - Победители чудовищ
Джонатан Страуд
Джонатан Страуд - Пустая могила
Джонатан Страуд
Отзывы о книге «Амулетът на Самарканд»

Обсуждение, отзывы о книге «Амулетът на Самарканд» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x