Джонатан Страуд - Амулетът на Самарканд

Впечатляващо, а? И освен това, всичко беше вярно, което му придаваше още повече мощ. Не го правех само за да се фукам. Надявах се, че това ще накара детето да ми каже името си, което щеше да ми даде основание да продължа, когато си обърнеше гърба 2 2 Разбира се, не можех да направя нищо докато бях в кръга. Но по-късно щях да мога да разбера кой е той, да потърся слабости в характера му и неща от миналото му, които бих могъл да използвам. Има ги у всички тях. Или по-скоро трябва да кажа има ги у всички Вас . . Но нямах този късмет.

— Чрез ограниченията на кръга, върховете на пентаграма и веригата от руни, аз съм твоят господар! Ще се подчиняваш на моята воля!

Имаше нещо особено противно в това да чуеш този стар номер от такова мършаво хлапе, както и в пресилено високия му глас. Потиснах изкушението да му кажа какво всъщност мисля и произнесох стандартния отговор. Само и само да приключи по-бързо.

— Каква е волята ти?

Трябва да призная, че вече бях изненадан. Повечето магьосници новаци първо те разглеждат и после задават въпроси. Те зяпат и изследват потенциалната си сила, но са прекалено нервни да я изпробват. А и не се случва често малки келеши като този да призовават същества като мен.

Детето прочисти гърлото си. Това беше моментът. За това беше работил. Беше мечтал за него от години вместо да си лежи в леглото и да мисли за състезателни коли и момичета. Изчаквах мрачно жалкото му искане. Какво щеше да бъде? Левитацията 3 3 Левитация е целенасочено повдигане на обект във въздуха чрез свръхестествена сила, която преодолява гравитацията. — Бел.прев. на някой предмет беше нещо обикновено или пък преместването му от единия край на стаята до другия. Може би щеше да иска да сътворя илюзия. Това можеше да се окаже забавно: винаги имаше начин искането да се разбере по друг начин и да разстроя хлапака 4 4 Един магьосник пожела да му покажа любовта на живота му. Подадох му огледало. .

— Заповядвам ти да вземеш Амулета на Самарканд от къщата на Саймън Лавлейс и да ми го донесеш, когато те призова утре призори.

— Ти какво?

— Заповядвам ти да вземеш…

— Да, чух какво каза. — Не исках да звуча сприхаво. Просто ми се изплъзна, а мъртвешкият ми тон се развали.

— Тогава тръгвай.

— Чакай малко! — Усетих онова чувство на гадене в стомаха, което се получава, когато те отпратят. Сякаш някой ти изсмуква вътрешностите през гърба. Трябва да кажат тази дума три пъти, за да се отърват от теб, ако въпреки всичко имаш желание да останеш и да се мотаеш наоколо. Обикновено нямаш такова. Но този път останах където бях — две горящи очи сред разбунен облак дим.

— Знаеш ли какво искаш, момче?

— Нито ще разговарям или обсъждам, нито ще преговарям с теб; нито ще участвам в някакви гатанки, басове или жребии с теб; нито ще…

— И аз нямам желание да разговарям с някакво си мършаво детенце, повярвай ми, така че си спести назубрените глупости. Някой се опитва да се възползва от теб. Кой е — предполагам, че е господарят ти? Някой съсухрен страхливец, който се крие зад едно момче. — Оставих дима да се отдръпне малко и показах очертанията си за първи път, висейки в неясните сенки. — Играеш си с огъня, като се опитваш да обереш истински магьосник и призоваваш мен. Къде сме в момента? В Лондон ли?

Той кимна. Да, това беше Лондон. Някаква мръсна градска къща. Огледах стаята през химическите пари. Таванът беше нисък, тапетите се белеха; на стената имаше една-единствена избеляла гравюра. Представляваше мрачен холандски пейзаж — странен избор за момче. Очаквах по-скоро поп певици, футболни играчи… Повечето магьосници са конформисти 5 5 Човек, който поддържа постоянно съгласие с другите. — Бел.прев. , дори и на младини.

— Аз… — Гласът ми беше спокоен и замислен. — Това е един порочен свят и не са те научили на много.

— Не се страхувам от теб! Дадох ти заповед и искам да тръгваш!

Второто отпращане. През вътрешностите ми сякаш мина валяк. Усетих, че формата ми потрепва несигурно. В това дете имаше сила, въпреки че беше много малко.

— Не от мен трябва да се страхуваш, поне не сега. Саймън Лавлейс ще дойде за теб лично, щом види, че амулетът му е откраднат. Той няма да те пожали заради младостта ти.

— Длъжен си да изпълниш волята ми.

— Да. — Трябваше да призная, че беше непоколебим. И много глупав.

Ръката му се раздвижи. Чух първата сричка от Системния Порок. Канеше се да ми причини болка.

Тръгнах, без да се занимавам с повече специални ефекти.