Джонатан Страуд: Амулетът на Самарканд

Разтрих раздразнено двата си предни крака. Трябваше да бъда внимателен. Дяволчето усложняваше нещата 11 11 Не ме разбирайте погрешно. Не се страхувах от дяволчето. Можех да го смачкам, без дори да се замисля. Но то беше там по две причини: заради вечната му лоялност към господаря и заради зорките си очи. И за секунда нямаше да се подлъже от хитрото ми прикритие на муха. . Жалко, че не бях паяк. Те могат да си седят на едно място с часове и това не ги притеснява. Мухите са доста по-нервни. Но ако се превърнех в паяк тук, робът на магьосника със сигурност щеше да го усети. Трябваше да насиля нежелаещото си тяло да се скрие и да пренебрегне болката, която отново се усилваше, този път в хитрина 12 12 Основната съставка на обвивката на насекомите. — Бел.прев. .

Магьосникът говореше. Не правеше почти нищо друго. Жената го гледаше като кученце с толкова широко отворени и оглупели от възхищение очи, че ми се прииска да я ухапя.

— … това ще е най-великолепното събитие, Аманда. Ти ще си центърът на внимание на лондонското общество! Знаеш ли, че самият министър-председател очаква с нетърпение да разгледа имота ти? Каза ми го достоверен източник. Моите врагове го тормозят от седмици с гнусните си инсинуации, но той си остана убеден, че трябва да проведе конференцията в резиденцията. Така че както виждаш, любов моя, аз все още мога да му въздействам, когато има смисъл. Номерът е да знаеш как да си играеш с него, как да поласкаеш суетността му… Нека си остане между нас, но той е доста слаб. Неговият специалитет е Чарът и дори с това се занимава вече рядко. А и защо му трябва? Той си има хора в костюми да вършат това вместо него…

Магьосникът продължи да дрънка така още няколко минути, ръсейки известни имена с неизчерпаема енергия. Жената си пиеше виното, кимаше, ахкаше и възкликваше в правилните моменти и се накланяше по-близо до него на дивана. Едва не се разбръмчах от скука 13 13 Ако човек слушаше разговора, най-вероятно щеше да му падне шапката от изумление, защото разказа на магьосника за корупцията в британското правителство беше забележително подробен. Но аз дори не трепнах. Тъй като бях виждал безброй цивилизации, много по-достойни за възхищение от тази, да се сриват в прахта, едва ли можех да се заинтересувам от това. Прекарах времето си в безплодни усилия да измисля кои неземни сили може да са били задължени да служат на Саймън Лавлейс. Най-добре е да си подготвен. .

Внезапно дяволчето застана нащрек. Беше се завъртяло на 180 градуса и се взираше в една врата на другия край на стаята. То леко дръпна ухото на магьосника, за да го предупреди. Само след няколко секунди вратата се отвори и един плешив прислужник в черно сако влезе почтително вътре.

— Извинете ме, сър, но колата ви е готова.

— Благодаря ти, Картър. Идваме веднага.

Униформеният прислужник се оттегли. Магьосникът остави чашата си (все още пълна), обратно на масичката за кафе и взе ръката на жената. Целуна я галантно. Зад гърба му дяволчето правеше физиономии на изключително отвращение.

— Боли ме, че трябва да тръгвам, Аманда, но дългът ме зове. Тази вечер няма да съм си вкъщи. Може ли да ти се обадя? Можем да отидем на театър утре вечер?

— Би било очарователно, Саймън.

— Тогава се разбрахме. Моят добър приятел Мейкпийс има нова пиеса. Ще взема билети веднага. А сега Картър ще те откара у дома.

Мъжът, жената и дяволчето излязоха, оставяйки вратата открехната. След тях една предпазлива муха изпълзя от скривалището си и забърза безшумно през стаята към по-удобна позиция, от която се виждаше антрето. Там няколко минути цареше суетене, донасяха се палтата, даваха се заповеди, затръшваха се врати. После магьосникът напусна къщата си.

Излетях в антрето. Беше широко и студено, а подът бе покрит с черно-бели плочки. Яркозелени папрати растяха в огромни саксии. Обиколих полилея и се ослушах. Беше много тихо. Единственият шум идваше от една отдалечена кухня и той беше достатъчно безобиден — просто тракане на тигани и чинии, и няколко високи оригвания, произведени най-вероятно от готвача.

Замислих се дали да не изпратя дискретен магически импулс и да видя дали мога да открия местонахождението на артефактите на магьосника, но реших, че е прекалено рисковано. Причината беше, че съществата стражи отвън можеха да го уловят, дори и да нямаше друга охрана. Аз, мухата, трябваше да отида на лов собственоръчно.

Всички нива бяха чисти. Минах през коридора, а после — следвайки интуицията си — нагоре по стълбите.