Джонатан Страуд - Портата на Птолемей

Навсякъде около мен водата от спуканите и натрошени тръби се отцеждаше тъжно в канавките. Само главата ми се подаваше свободно през една от бетонните стени; тялото ми бе напълно заклещено 14 14 Очевидното разрешение би било да си променя формата — да се превърна в призрак или кълбо дим и просто да отлетя. Но имаше два проблема. Първо: напоследък ми беше трудно да си променям формата, много трудно, дори и в най-добрите дни. Второ: значителният натиск щеше да размаже духовната ми субстанция в момента, в който я размекнех, за да направя промяната. .

Дотук с отрицателните страни. Хубавото беше, че не можех да се включва отново в битката, която се водеше по цялата дължина на тази уличка в предградията.

Това си беше една мрачна битка, особено на първо ниво. Не се виждаше почти нищо. Светлините на всички къщи бяха изгасени, уличните лампи бяха вързани на фльонги; пътят беше тъмен като в миша дупка, просто една чернилка. Отгоре студено блестяха няколко звезди. Веднъж или дваж, като далечни подводни експлозии, се появиха и избледняха неясни синьо-зелени светлини.

Нещата бяха по-напечени на второ ниво, където се виждаше как две съпернически ята птици се въртяха и се спускаха едни срещу други, блъскайки се диво с крила, клюнове, нокти и опашки. Подобно грубо поведение би било достойно за порицание при чайки или други долнопробни птици; фактът, че това бяха орли правеше нещата още по-шокиращи.

На по-висшите нива птичите маскировки бяха напълно изоставени и се виждаше истинската същност на биещите се джинове 15 15 Всъщност по-истинската. В основата си всички си приличаме по безформеност, но всеки дух си има „вид“, който му подхожда и който използва, за да се представи на Земята. Духовната ни същност приема тези лични форми на по-високите нива, докато на по-ниските се представяме с маскировка, която е подходяща за дадената ситуация. Вижте, сигурен съм, че съм ви казвал всичко това и преди. . От тази гледна точка нощното небе беше залято от стрелкащи се форми, изкривени силуети и зловещи действия.

Честната игра бе напълно пренебрегната. Видях как едно коляно с шип се вряза с хрущене в корема на противника и го запрати с въртене да се възстановява зад един комин. Срам и позор! Ако аз бях там горе, нямаше да направя така 16 16 Първо щях да му ударя едно коляно, после щях да му бръкна с крило в окото и едновременно с това за по-сигурно щях да го ритна по кокалчето. Така е много по-качествено. Техниките на тези млади джинове са толкова неефикасни, че чак ме боли сърцето. .

Да, ама не бях там горе. Бяха ме извадили от играта.

Вижте, ако го беше направил някой африт или марид, може би щях да го преживея. Ама не беше. Всъщност моят победител не беше нищо повече от един женски джин от трето ниво, от онзи вид, който обикновено бих навил като цигара в джоба си и бих изпушил след вечеря. Все още я виждах от мястото, където лежах. Нейната пъргава женска грация беше доста подронена от свинската й глава и дългото градинско гребло, което стискаше в свинските си крака. Ето я — стоеше върху една пощенска кутия и налагаше наляво-надясно толкова енергично, че правителствените сили, към които аз уж принадлежах, се оттеглиха и я оставиха на мира. Голям чешит, явно беше натрупала опит в Япония, ако можеше да се съди по кимоното й. Истината е, че бях подведен от селската й външност и се бях приближил без да вдигна Щитовете си. Преди да се усетя, последва пронизително грухтене, неясно движение и — бам! — беше ме приковала към пътя, прекалено изморен да се освободя.

Малко по малко обаче, моите другари започваха да надвиват. Ето го Кормокодран — беше отскубнал една улична лампа и я въртеше като клонка. Там пък търчеше Ходж и изстрелваше поток от отровни стрелички. Врагът намаляваше и започваше да приема все по-катастрофална маскировка. Видях как няколко големи насекоми бягаха с бръмчене, една или две оси кръжаха истерично наоколо, два плъха се насочиха към хълмовете. Само женското прасе инатливо поддържаше първоначалния си външен вид. Колегите ми се спуснаха напред. Един бръмбар започна да пада спираловидно в облак дим; една оса беше взривена от двойна детонация. Врагът побягна; дори прасето осъзна, че играта свърши. Тя скочи грациозно на една веранда, направи салто към покрива и изчезна. Джиновете победители се впуснаха в яростно преследване.

Улицата беше тиха. Покрай ушите ми се процеждаше вода. От глава до пети бях една огромна болка. Въздъхнах прочувствено.