Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

Сърцето ми спря.

— Господи! Какво се е случило?

— Той… взе някакви хапчета.

— Какви хапчета?

— Не знам, но е изпил цяло шишенце.

Новината на Уайът накара и мен, и Сет да се размърдаме. Странно как една трагедия може да заглуши гнева. Каквито и нерешени проблеми да имахме, оставихме ги настрани и отидохме с моята кола до центъра.

Уайът ми беше разказал останалата част от историята, докато излизахме тичешком от апартамента. Алек закъснял с последната доставка. Дъг се сринал, гмурнал се в страховитата тъмнина, в която го бях видяла да тъне и преди. Уайът не знаеше каква е причината да вземе такава голяма доза. Според него можеше да бъде всичко — от желание за самоубийство до отчаян опит да постигне същото състояние чрез други средства. В спешното били промили стомаха му и лекарят казал, че засега е добре, но още не бил в съзнание. Уайът ми се обадил, защото Дъг нямал други близки тук и никой не знаел как да се свърже със семейството му извън града.

Кори и Мин бяха там, когато пристигнахме. Те ни дадоха още някои подробности и казаха, че няма промяна в състоянието на Дъг. Сет не каза нищо, но беше ясно, че е притеснен колкото мен.

Попитах дали може да видя Дъг и сестрата ми разреши. Влязох в стаята сама и го заварих заспал, беше свързан с тръбички и някаква пиукаща машина. Бях наблюдавала как медицината се променя с годините — от пиявици до дефибрилатори — но това не означаваше, че бях свикнала с нея. Машините, които поддържаха живота на хората, ме плашеха. Не беше естествено, дори и да правеха добро.

— О, Дъг — промълвих, сядайки на леглото му. Кожата му беше бледа, ръката му — студена и лепкава. Пиукащата машина регистрираше стабилно сърцебиене — и това беше нещо. Другото оборудване не ми говореше нищо.

Гледах го и се чувствах безпомощна. Смъртните, мислех си, бяха крехки създания и аз не можех да им помогна.

Преди много, много години с Бастиен работехме в една танцувална зала в Париж. В онези дни танцьорките бяха почти задължително и проститутки, но аз нямах нищо против. Това поприще ме снабдяваше и с енергия от смъртните, и с пари. Бастиен беше охрана и — за пред другите — мой любовник. Така можеше да ме хвали, да разнася репутацията ми и да ми изпраща много клиенти.

— Един младеж идва всяка нощ — каза ми инкубът един ден. — На челото му пише „девствен“, но е богат. Говорих с него няколко пъти. Не му харесва идеята да плаща за секс, но е обсебен от теб.

Новината ме зарадва; Бастиен ми го показа и аз му хвърлях погледи през цялото представление. Разбира се, след това негов слуга дискретно ме ангажира от името на господаря си и аз се спуснах да се приготвя зад сцената.

— Жозефин — извика някой зад мен. Обърнах се и видях друга танцьорка, една специална моя приятелка на име Доминик.

— Здравей — отвърнах, усмихвайки се. — Чака ме много интересен клиент, за когото трябва да се приготвя… — мрачното й изражение ме накара да спра. — Какво има?

Доминик беше дребна и руса, приличаше малко на изоставено дете и изглеждаше сякаш не се хранеше достатъчно. Но това беше нормално. Никой с тази професия не се хранеше достатъчно.

— Жозефин — промълви тя, сините й очи бяха широко отворени. — Трябва ми помощта ти. Мисля… че съм бременна.

Замръзнах.

— Сигурна ли си?

— Да. Аз… не знам какво да правя. Тази работа ми трябва. Знаеш, че е така.

Кимнах. От кулисите Жан, мъжът, който вземаше дял от печалбите ни, ми изкрещя да побързам да отида при младежа. Прегърнах набързо Доминик.

— Трябва да се погрижа за този клиент. Ще те намеря по-късно, става ли? Ще измислим нещо.

Но така и не я потърсих. Младежът, Етиен, се оказа очарователен. Беше много по-млад от привидната ми възраст и беше сгоден. Разкъсваше се от мисли за секса. Част от него чувстваше, че трябва да се запази за булката си, друга искаше да знае какво да прави през първата брачна нощ. Точно тази част победи — частта, която го вкара в леглото ми; а аз получих бонус за морална поквара плюс източване на енергия.

Ненавиждаше и начина ми на живот, и влиянието ми върху него самия, но това не му пречеше да се връща всяка вечер през следващите няколко седмици.

— Мразя те за това — каза ми един ден след като бяхме заедно. Изтегна се на чаршафите, изпотен и отпуснат след секса. Бях застанала до леглото и се обличах, а той ме гледаше. — Омъжи се за мен.

Засмях се високо и преметнах коса зад едното си рамо, тогава косата ми беше къдрава и с цвят на мед.

Той се ядоса. Тъмният цвят на очите и косата му му придаваха постоянно замислен вид.