Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

— А аз се опитвам да се свържа с теб цял ден — каза Бастиен многозначително.

Бях наясно, че ми беше звънял много пъти. Нарочно не вдигах телефона си.

— Съжалявам — казах на всички.

— Здрасти, Сет — каза Коди, потупвайки писателя по гърба. Вампирът и другите безсмъртни се разположиха в дневната ми, сякаш си бяха у дома. Отвърнах на хихикането и на небрежното им поведение със смразяващ поглед.

— Барове ли сте обикаляли?

— Да — отвърна гордо Хю. — И вие двамата трябваше да дойдете с нас.

— За щастие още не е късно — заяви Бастиен. Прекоси дневната и погледна с отвращение играта скрабъл. — Когато не отговори на обажданията ни, решихме да дойдем да ви поканим лично.

— Отиваме да играем билярд — обясни весело Коди, — в онова заведение в Белтаун. Трябва да дойдете — усмихна се съзаклятнически на Сет. — Джорджина е страшна на билярд.

— Тетида е добра във всичко — промърмори Сет автоматично. Езикът на тялото му говореше, че не се чувства удобно с толкова пияни безсмъртни в стаята. Освен това знаех, че не му се излиза.

— Съжалявам, момчета. Вече излизахме. Ще останем тук.

Това предизвика остри забележки и разочаровани подмятания.

— О, хайде! — примоли ми се Хю, опитвайки се да привлече вниманието на Обри с котешка играчка. Тя не му се върза и изсъска. — Обслужването винаги е по-добро, когато си с нас.

— И без това — добави Бастиен заядливо — няма да правите нищо интересно. Трябва да сте ни благодарни, че дойдохме. Предлагаме ви нещо. Нещо, което иначе нямаше как да получите.

Запазих спокойствие, но ми се стори, че другите доловиха внезапното напрежение във въздуха.

— Съжалявам — повторих. — Оставаме тук. Можете да постоите още малко, но после ще ви изгоня. Ще правим каквото ние решим.

— Не знаех, че изобщо правите нещо — промърмори Бастиен толкова тихо, че само аз го чух. И може би и вампирите с техния свръхчувствителен слух.

— Имаш ли нещо за пиене? — попита Питър, насърчавайки ме да се проявя като добра домакиня.

С инкуба все още се гледахме в битка на волите ни.

— Да. Тъкмо купих шест бутилки „Смирноф айс“.

— О — каза Коди. — Идеално.

Двамата с Хю нападнаха хладилника и раздадоха по една на всички, освен на Сет и на мен. Ние отказахме да пием. Другите се настаниха удобно и се впуснаха в празни приказки, но аз, Бастиен и Сет останахме встрани. Сет мълчеше, защото винаги мълчеше при такива събирания. С Бастиен мълчахме, защото бяхме ядосани един на друг.

Извиних се и отидох до тоалетната; Бастиен ме чакаше пред вратата, когато излязох.

— Алкохолът просто минава през теб, а? — попитах и се опитах да мина покрай него.

Той застана на пътя ми и ме притисна към стената.

— Какво ти става, по дяволите? — попита тихо той.

— Нищо. Пусни ме.

— Глупости. Оставих ти сто съобщения. Избягваш ме.

— И? Това си е мое право. Също като в онази песен.

Той изсумтя.

— Нека позная. Изживяваш някаква мелодраматична морална криза след случилото се снощи. Типично в твой стил напоследък.

— Не ми говори за снощи. Не трябваше да правиш онова, което направи.

— Не трябваше ли? Господи, Фльор, не се дръж като жертва. Никой не те насили. Беше повече от доволна. Всъщност, смея да кажа, че много ти хареса.

— Беше грешка.

— И като ме избягваш, ще оправиш нещата? Не се заблуждавай. Не беше грешка. Отрази ти се добре. Аз ти помогнах. Дадох ти нещо, което иначе никога нямаше да получиш. Ще го помниш до края на живота си.

— Боже! — казах аз с остър сарказъм. — Колко мило от твоя страна! И сигурно това беше единствената причина да го направиш? Да помогнеш на мен? И нищо повече? Определено не го направи, защото ти се отвори възможност. Защото бях красива и прекрасна и ти ме искаше?

— Чуй ме…

— Не. Ти ме чуй. Щом искам да те избягвам, ще те избягвам. Не идвай в дома ми пиян и не се опитвай да завържеш разговор. Това те прави дори още по-голям задник. Не искам да говоря с теб. Не и в близко бъдеще. Може би никога.

— „Никога“ е много силна дума. — Наведе се към мен и сложи ръка върху моята. — Не мислиш ли, че малко преиграваш, заради едното чукане? Освен това не можеш да ме отрежеш. Трябва да ми помогнеш с Дана.

— Не — заявих студено. — Не трябва. И ако те изпратят в Гуам, сам ще си си виновен. Може би така ще имаш време да преосмислиш връзките си с жените извън работата.

— По дяволите…

— Джорджина?

Обърнахме се и видяхме Сет да стои в коридора. С Бастиен бяхме застанали близо, прекалено близо, но в това нямаше нищо романтично. Дори и малоумен щеше да види, че водим сериозен спор. Позите ни го излъчваха, израженията ни също. Начинът, по който Бастиен държеше ръката ми, не беше приятелски.