Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

Останахме така още малко, после ме придърпа към себе си и ме прегърна, гърбът ми беше притиснат в предната част на тялото му. И двамата все още дишахме тежко, накъсаните удари на сърцата ни постепенно се успокоиха. Оставих бузата си да лежи върху ръката му. Цялата бях разтреперана от секса със Сет, от усещането, че е вътре в мен и от начинът, по който беше разтърсил тялото ми в опустошителен екстаз.

После, когато ме притисна с една ръка и с другата започна да ме гали нежно по косата, забелязах нещо. Не миришеше както трябва.

Не искам да кажа, че миришеше лошо. Не беше така. Просто не миришеше като Сет. Потта не беше същата. Нямаше го лекият аромат на ябълки, кожа и мускус, нямаше я уникалната миризма на Сет. Миришеше на Бастиен. Той беше Бастиен, спомних си горчиво и илюзията се разби, магията изчезна. Не бях със Сет, независимо колко съвършено го беше имитирал. Бях с приятеля си инкуб.

— Трансформирай се — прошепнах.

— Какво?

— Трансформирай се в себе си.

Не попита защо и миг по-късно бях в ръцете на Бастиен. Не беше Сет, осъзнах аз и мрачна и ужасна празнота ме обгърна — това беше истината. Не казахме нищо, останахме в леглото заедно до края на нощта. При мен обаче сънят така и не дойде. Лежах будна през цялото време и се взирах в сенките.

— Да сложа ли вече плакатите на Лорелай Билджън? Или да изчакам, докато махнат тези на Е. Дж. Патнъм?

Погледнах към фактурите на бюрото. Пет пъти бях прегледала едни и същи цифри, без да разбера нищо от тях и едва успях да схвана въпроса на Тами.

Потърках очи.

— Защо да чакаме?

Тя вдигна рамене.

— Не знам. Струва ми се малко грубо да рекламираме автор, докато друг промотира книгата си.

Съзнанието ми работеше бавно, може би защото само пет процента от него бях тук, в книжарницата. Останалата част се опитваше да се справи с бъркотията, която представляваше живота ми.

— Хм… не, няма значение. Сложи и двата. Другото представяне е само след седмица и искаме и Билджън да получи достатъчно добра реклама. А и едва ли писатели биха направили проблем за такова нещо. За тях това не значи нищо.

Тами прекара ръка през късата си червена коса.

— Не знам. Те са известни и са хора на изкуството. Струва ми се лоша комбинация. Темпераментни са и прочее. Не всички писатели са като Сет. Всъщност на бас, че ако се ядоса на някого, определено ще знае как да му го върне.

— Нещо друго? — попитах и острият ми тон говореше, че въпросът е приключен. — Няма значение, сложи и двата плаката, става ли?

Тя ме погледна изненадано и излезе от офиса. Когато затвори вратата, отпуснах глава на бюрото и изстенах. Тами притежаваше блажения наивитет на подрастващите и нямаше представа колко точно беше уцелила. Също като нея и аз вярвах, че Сет може да се разгневи, ако има основателна причина.

Като например приятелката му да му изневери.

Вярно, Бастиен беше прав, че „изневяра“ е много разтегливо понятие, но прекрасно знаех какво се има предвид. Тук нямаше неясни граници. Нямаше двусмисленост. Бях сгафила много яко.

Осъзнах го, докато лежах с Бастиен. След безсънната нощ на зазоряване го бях оставила и си взех такси до „Куин Ан“, тялото още ме болеше. Не исках да говоря с него. Той спеше толкова дълбоко, че не ме чу да си тръгвам. На неговата съвест не тежеше чувство за вина.

А аз? Вината преливаше отвсякъде. А и трябваше да реша следващия наболял въпрос в тази каша — да кажа или да не кажа. Точно това ме тормозеше през целия ден, докато бях на работа. Миналото си е минало; сега можех само да съжалявам дълго, дълго време. Вниманието ми беше заето от въпроса какво да правя в бъдеще.

За щастие Сет работи през целия ден у дома си, което беше добре дошло. Но се бяхме уговорили да се видим вечерта; дотогава все имаше време да измисля нещо. Каквото и да е. Въпреки това, когато се прибрах след работа, дори не се бях доближила до отговора, който търсех от началото на деня.

Съсипана, издърпах един стол до кухненската маса и седнах с лист и химикал. Обри скочи на гладката повърхност на масата и легна, за да ме гледа, заемайки половината от листа. Избутах я и направих следния списък:

Да не кажа на Сет

За: отношенията ни се запазват, той няма да се разстрои.

Против: разяждаща вина, пълно поругаване на честността.

Обмислих списъка за момент, изненадана, че нито към графата „за“, нито към графата „против“ можеше да се добави още нещо. Беше толкова просто. Продължих да пиша върху листа и съставих още един списък.