Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

В крайна сметка се оказа много изтощително, но енергията на Бастиен беше неизчерпаема и той ме напътстваше с професионално спокойствие. Честно казано след определен момент нямах нужда от съветите му. Знаех, че съм секси и не беше трудно да го изиграя, най-вече защото Сет щеше да види всичко.

Когато паметта на фотоапарата се запълни, приключихме със снимките. Той се изтегна на леглото до мен, обади се на румсървиса и поръча истински мартинита — вече бяхме изпили бутилката „Гран Марние“. Когато питиетата пристигнаха, се отдадохме на заслужена почивка и отпихме от чашите.

— Благодаря, Бас — казах и го докоснах по ръката. — Ти си добър приятел.

— Не е трудно, когато обектът е толкова приятен за окото. Ще се видиш в чудо, ако дадеш да ти извадят снимките в някое фото. Занесеш ли ги, никога няма да си ги получиш.

Вече бях мислила за това.

— Хю има принтер, истинско произведение на изкуството. Ще ги принтирам при него. — Замислих се. — Въпреки че сигурно и той ще иска да запази някои снимки.

— Разбирам го. — Бастиен остави питието си и се завъртя, за да ме погледне нежно, за разнообразие лицето му беше сериозно. — Ти си красива жена, Фльор, а това говори много за теб, защото можеш да контролираш външния си вид. Не говоря само за физиката ти, въпреки че е страхотна. Там има нещо — и той потупа гърдите ми. — Нещо топло, и чувствено, и прекрасно, което блести. Бих те познал, в каквото и да е тяло, на което и да е място.

Сгуших се до него доволна.

— Радвам се, че си тук. Въпреки цялата тази каша с Бартон и Дана. Ще се справим. Обещавам. Няма да им позволя да те заточат на някое гадно място.

Лека, игрива усмивка заигра на устните му. Обич проблесна в очите му, обич, която несъмнено се излъчваше и от моето лице. Изведнъж той се наведе и ме целуна.

Леле!

Не беше приятелска целувка, нито от типа целувки, които си раздавахме безразборно по устните. Беше дълбока, еротична целувка. Устните му бяха като кадифе, езикът му бавно се плъзна върху моя. Бях толкова смаяна от случващото се, че за момент не можех да направя нищо, освен да потъна в тази целувка и да се отдам на тръпките, които преминаха през тялото ми.

Осъзнах се, отдръпнах се от него и седнах.

— Какво правиш, по дяволите?

Той също седна, толкова изненадан от реакцията ми, колкото аз от постъпката му.

— Какво искаш да кажеш?

— Ти ме целуна. Искам да кажа, наистина ме целуна.

Той се усмихна сладострастно и провокативно. Потръпнах. Когато инкуб изпробваше върху теб чара си, беше объркващо дори и за сукуба.

— Какво лошо има в това? Означаваш за мен повече, от когото и да е другиго на този свят. Това е естественото развитие на нещата. Трябваше да го направим преди много време.

Поклатих глава в несъгласие.

— Харесва ми както беше досега.

— Защото не си опитала. Виж, не те моля да избягаш с мен към залеза. Ние сме приятели. Знам това и ми харесва. Но ти сама го каза — не си заслужава да спиш с хора, които не значат нищо за теб.

— Да, но… Не мисля, че това ще реши проблема.

— Тогава какво ще реши проблема? — попита той. — Да спиш, или по-скоро да не спиш със смъртен, когото обичаш?

Станах от леглото.

— Това беше грубо. И няма нищо общо. Не искам да бъдем нещо друго, освен приятели, Бастиен. Сексът ще обърка всичко.

Той остана в леглото, гледайки ме как пристъпвам.

— Сексът ще оправи много неща. Крайно време е да получим удовлетворение извън служебните задължения. Ще бъде терапевтично и за двама ни. Нуждаем се от това.

Обърнах се и се вгледах в прозореца, без да виждам нищо.

— Аз нямам нужда от това.

— Така ли?

Само че гласът, който ми зададе този въпрос, не беше на Бастиен. Беше на Сет.

Завъртях се с широко отворени очи.

— Престани! Трансформирай се веднага!

Бастиен като Сет се отпусна спокойно върху възглавниците. Беше с дънки и тениска на „Уайтснейк“, съвсем в стила на Сет. Косата му беше разрошена. Дори беше успял да изкопира и чаровната му разсеяна усмивка.

— Какъв е проблемът, Тетида?

Спуснах се към леглото с желанието да излея гнева си върху него, въпреки че копнеех да избягам.

— Не е смешно! Трансформирай се веднага!

Той се изправи и се плъзна към ръба на леглото.

— Хайде, трябваше сама да се сетиш досега. Това е идеалното разрешение на всичките ти проблеми.

— Не, не е. Наистина не е.

Стана и тръгна към мен; не ме докосна, въпреки че беше достатъчно близо, за да накара сърцето ми да се разтупти. Стоях вцепенено, без да мога да помръдна.