Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

Бях дошла малко по-рано, отколкото се уговорихме, но не чак толкова. Ритнах кисело вратата като си представях Бастиен, задържан от ръцете на пъшкаща домакиня.

— Не е тук — каза студен глас наблизо.

Погледнах и видях Дана с малко куче на каишка в краката й. Животното сякаш се беше появило на бял свят при трагичен инцидент във фабрика за прежда.

— Хубаво куче — казах аз.

— На сестра ми е. Ще се грижа за него няколко дни. Искаш ли да се разходиш с нас?

Не, но онзи ден бях обещала пред себе си, че ще поровя в главата на Дана и ще разбера какво би помогнало на Бастиен; възможността, която се отваряше, изглеждаше достатъчно добра. Освен това той щеше да ме убие, ако разбереше, че съм изпуснала такъв шанс „да поразузная“ още малко.

Закрачих до Дана и до пухкавата топка, поздравявайки се за стотен път, че съм достатъчно умна да си взема котка, а не куче. Туту (да, така се казваше) подскачаше леко с извадено навън езиче. Кръглите му черни очи шареха навсякъде, докато припкаше весело, но някак не забелязваше как мокрия тротоар мърсеше малките му бели крачка.

— Как върви протестът? — попитах, след като изчерпахме кучешките теми.

— Отлично. Изненадана съм, че не си чула по новините. Пресата го отразява постоянно.

— Не обръщам много внимание на новините.

Каза ми датата и часа.

— Ще успееш ли да дойдеш?

— Мисля, че тогава съм на работа — отвърнах автоматично.

Дана ме погледна многозначително.

— Табита, оставам с впечатлението, че не си много убедена по въпроса.

— Мислиш ли? Погледнах встрани и отново поведох борба със себе си дали да кажа какво мисля или да спестя неприятностите на Бастиен. Накрая реших да отвърна нещо неопределено, което звучеше като истина.

— Просто мисля… че има много гледни точки. Това е.

— Няма проблем и да не си убедена.

Това беше изненада — тя да каже такова нещо!

— Наистина ли?

— Разбира се. Точно затова съществуват организации като КЗСЦ. Да помогнем на хората да видят истината по даден въпрос.

Потиснах едно изсумтяване. За момент бях решила, че може да ме изненада с проява на разкрепостеност. Оставих тишината да говори.

— Е — започна тя след малко, — в какво вярваш тогава?

— В смисъл? За хомосексуализма ли? Или за хомосексуалните бракове?

— И за двете.

Мнението ми беше, че хората искат, когото си искат и точка по въпроса. Нямаше закони в любовта и правилно или грешно. Мнението на Дана по темата обаче беше базирано на религията и най-вече аз би трябвало да знам, че споровете коя вяра е права и коя крива, са безсмислени.

— Не съм сигурна, че хората могат сами да изберат кого да харесват — обясних, без директно да атакувам възгледите й. — Така че може би затова ми е странно, когато говорим за „помощ“ и „промяна“ на хора, които не могат да направят нищо срещу природата си, независимо дали природата им е правилна или грешна.

— Значи смяташ, че хомосексуалността е вродена? — меденият й гласец не успяваше съвсем да прикрие пренебрежителната й изненада.

— При някои хора. Според мен има такива, които се впускат в… хомосексуални дейности за забавление, но при други това е биологично предопределено.

Имах чувството, че Дана не би описала сексуалните задявки между представители на един и същи пол като забавление, но се почувствах по-добре като изразих мнението си.

— Изразяваш се отлично — призна тя. — Макар че не е задължително да съм съгласна с теб.

Засмях се високо, а тя ме погледна странно.

— Не съм си и помисляла, че ще си съгласна.

Отново замълчахме и си спомних, че трябва да разбера дали изпитва някакви романтични чувства към Бастиен.

— Иска ми се аз да можех да избирам хората, които ме привличат — казах неочаквано, повдигайки лична тема съвсем нетипично и за Табита Хънтър, и за Джорджина Кинкейд.

Дана изглеждаше изумена.

— Нещата с приятеля ти не вървят ли? Как се казваше?

Свен?

— Сет — поправих я и се чувствах само леко неловко, че го въвличам в тази история. Всъщност, в момента нещата със Сет вървяха прекрасно, но продължих да лъжа заради играта. — Той е супер… но не е много… сещаш се… романтичен.

— А — каза тя неутрално.

— Луда ли съм? Прекалено много ли искам? Може би трябва да мисля за други неща.

— За теб какво е романтиката?

— Не знам. Невинни докосвания, малки подаръци от време на време. Жестове, с които да ми показва колко съм важна за него, колко ме обича. — Ириси, усмихнати личица върху палачинки. — А за теб какво е романтиката?