Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

Тя сви рамене. Завихме зад ъгъла към къщата на Бастиен.

— За мен романтиката не е толкова важна, колкото за всички останали — призна тя. — Нито Бил, нито аз имаме време за такива неща.

— О!

— Това не е толкова лошо. Бих казала, по-важно от подаръците е да можеш да почувстваш другия. Да говориш открито с него и да споделяш мислите си. Да знаеш, че и той чувства същото като теб.

— О! — казах отново, изненадана. Коментарът й беше почти логичен. По някакъв начин се доближаваше до възгледите на Сет за честността в една връзка. Задъвках устната си и се хвърлих с главата напред. — А ти какво мислиш за… знаеш… за сексуалното привличане като цяло?

Хвърли ми кос поглед.

— Какво по-точно имаш предвид?

Свих рамене.

— Невинаги се чувствам така с него. — Лъжа, просто лъжа, дъра-бъра. — Погрешно ли е да мисля така? За теб какво е секси?

Отговорът й се забави доста.

— Не знам.

Бастиен стоеше пред входната врата, когато приближихме. Помаха ни с ръка за поздрав.

— Здравейте, дами.

Изглеждаше приятно изненадан да ни види заедно, при това, без да се караме.

Дана ми благодари за компанията и тръгна да се прибира след автоматичната покана на Бастиен да влезе за малко. След като си замина и вече пътувахме с колата към мястото на фотосесията, му разказах подробно за разговора ни.

— Не знае какво е „секси“? — възкликна той. — Буквално ме моли да я награбя. А и Бил не е романтичен. Е, това не ме изненадва. Дали лъже, че това не е важно за нея? Може би е нещо като защитна реакция?

— Не знам. Възможно е. Но дори и романтиката да й липсва, прекалените жестове ще я накарат да застане нащрек. Тя не е глупава. Един по-сериозен разговор може би ще свърши по-добра работа.

— Значи готвенето беше добра идея. Много говорене пада.

— Сигурно. — Не му казах, че имах съмнения относно ефикасността на този метод. Честно казано не вярвах, че може да направи каквото и да е повече.

Бяхме решили да загърбим всякакви задръжки, за да станат снимките хубави. Бастиен спря пред хотел „Андра“ в центъра — един от най-добрите в града, въпреки че отвън беше малко невзрачен. Незнайно как, благодарение на чара си на момента успя да ни уреди уникалния апартамент „Монарх“. Имахме повече пространство, отколкото ни трябваше, но най-хубавото в стаята бе — за мен поне — изключително великолепното, изключително секси легло. Обгръщащият го балдахин беше романтично осветен, покривката — виолетова, а таблата на леглото — от полирано черно дърво. Цялостният ефект беше загадъчен и чувствен. От Мич и Табита се трансформирахме в старите си тела, след като затворихме вратата.

— Самото легло — заяви Бастиен — ще направи снимките уникални. Е, и голата ти плът. Леглото обаче е страшно попадение.

Той нападна минибара и импровизира две мартинита „Гран Марние“; аз изгълтах моето с изненадваща бързина. Изведнъж фотосесията ми се стори много по-страховита, отколкото отначало си мислех.

— Не се тревожи — каза той, долавяйки нервността ми. — Сложи нещо секси и лягай на леглото.

Не бях донесла нищо специално — този път бях решила да се трансформирам. Започнах с традиционна черна нощница. Супер къса, супер изрязана. Заложих на сигурно. Бастиен нагласи позата ми, карайки ме да се отпусна на леглото. Разроши косата ми и поиска да се нацупя.

— Идеята е, Фльор, да изглеждаш така, сякаш ако не правиш секс веднага, много, много ще се ядосаш. Мъжете си падат по такива неща.

Опасенията ми се стопиха, щом Бастиен пое нещата в свои ръце; той режисираше позите и изражението на лицето ми и щракаше с апарата. Направихме пълна програма. На някои от снимките бях съвсем гола, без да прикривам нищо. На други решихме, че ако голотата е само загатната, ще бъде дори още по-провокативно. Начинът, по който падналата презрамка почти оголваше гърдата. Начинът, по който прозрачният сутиен и бикините прикриваха всичко, но и показваха всичко.

Не на всички снимки изглеждах сякаш току-що бях правила секс. На някои бях много елегантна, невероятно съвършена във всички аспекти, всеки кичур на косата ми беше на правилното място. На други обаче имах объркан, див поглед — бяха „непланирани“, както би казал Сет. Не се ограничихме само с леглото, колкото и разкошно да беше. Позирах до прозорците, на дивана, до ваната, във ваната. И двамата имахме (работата ни го изискваше) добра представа какво е секси и съблазнително. А и за вдъхновение бяхме донесли каталози на бельо и списания за възрастни. Почивахме си, докато планирахме и обстойно обсъждахме всяка нова поза.