Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

„Нямам търпение да видя как ще реагираш на кристалите“ — беше казал Алек. Как наистина щеше да ми се отрази? Кои мои умения щяха да се засилят? Какви умения имах аз? Смешното беше, че можех наистина да побъркам един мъж в леглото. Ако това беше отговорът, то той не ми харесваше, отчасти защото вярвах, че мога да го направя и без помощта на страховитите кристали, много благодаря. А и не ми се искаше това да е единствената ми сила. Би трябвало да умея и други неща, освен да правя фантастичен секс.

— Всички, които са я вземали, се сринаха — напомних на Къртър. — Дъг, Каси. Като казвам, че се сринаха, те буквално се сринаха.

— Така става — съгласи се той. — Може да се каже, че спирането й изважда на показ най-лошите ти черти. Или че по-скоро превръща добрите ти черти в лоши. Много често докарва човек до депресия, съсипва го. Трудно е да се върнеш към нормалния живот.

Това обясняваше плачевното състояние на Дъг онзи ден. Осъзнах, че е бил в ремисия и когато го изгоних от магазина. Липсата на амброзия беше изопачила обичайния му сарказъм и закачливо поведение в нещо мрачно и злокобно. И все пак…

— Сигурно е хубаво да се чувстваш като бог. Мисля, че разбирам защо я търсят толкова.

— Ами — каза Джером, проговаряйки най-накрая, — както всички знаем, не можеш да получиш нещо за нищо.

Картър кимна.

— Най-общо казано, това вещество предизвиква зависимост, а всяка зависимост има цена — най-вече те заробва и те кара да се чувстваш ужасно, ако не го вземаш. Истината е, че хората не трябва да са идеални. Такава е човешката природа — редуване на успехи и провали, постоянно изпитание на човешкия характер и адаптивността му. Нито тялото, нито душата могат да издържат дълго на това състояние. Най-накрая то обсебва човека.

Посочих към кристалите.

— Какво щеше да стане, ако аз ги бях взела?

— Не е ли очевидно? — попита Джером; тонът му загатваше за същите сексуални възможности, които бях обмислила по-рано.

Картър ми отговори направо.

— Ефектът би бил подобен. Ще подсили добрите ти качества. Безсмъртните по-бавно стават зависими. Държат се известно време, защото те така или иначе се чувстват като богове. В дългосрочен план обаче последиците ще са същите. Не можеш да функционираш на такова високо ниво. Амброзията няма да унищожи тялото ти, разбира се, но има други сериозни проблеми, които ще се появят с времето.

— Вероятно ще се побъркаш — обясни Джером услужливо, — и така ще е до края на света.

— Това е ужасно — казах аз.

— Не се тревожи, Джорджи. Ако се случи на теб, ще те приспим.

Не му обърнах внимание, погледнах към кристалите — изведнъж почувствах по-силно отвращение към тях от преди. Този път реакцията ми нямаше нищо общо със зловещата им аура.

— По-важният въпрос е, разбира се, откъде ги взе? — каза архидемонът сериозно.

— Казах ти. От Алек.

Двамата висши безсмъртни се спогледаха още веднъж.

— Разкажи ни още веднъж за него — нареди ми Джером. — Всичко, което знаеш.

Така и направих. Когато приключих, се спогледаха за пореден път и започнаха телепатичен спор, на който аз не бях поканена. Боже, колко дразнещо беше!

— Не е от Алек — каза Картър най-накрая.

— Онзи, от когото…?

— Онзи, от когото е това чудо — обясни Джером.

— Получих го от него…

— Няма значение, Джорджи. Двайсетгодишното хипи със синя коса не е първоизточникът. Получава го от някого другиго. Той е пионка в играта. А и не си доловила нищо у него, нали? Говоря за нещо, подобно на излъчването на кристалите.

— Не, но… — но го бях доловила у друг. У някого, когото познаваше Алек. Извадих последния си коз. — Знам кой е. Той е. Онзи непознат.

— Разбира се — каза Картър сухо. — Знаех, че е той. Винаги е „онзи непознат“.

— Почакай да обясня — обърнах се към Джером. — Помниш ли странния безсмъртен, за когото ти разказах? Странно облеченият красив мъж? Той трябва да е. Доставчикът на Алек. Видях ги да говорят и забелязах, че Алек спореше за нещо с него. — Добавих още малко информация заради Картър и разказах как с въпросния, сякаш изваден от книга индивид, се усетихме един друг.

Джером и Картър обмислиха всичко в мълчание. Накрая демонът каза:

— Да, може би е той.

Известно време след това никой не каза нищо. Умирах да разбера кой е той, но знаех, че ангелът и демонът имат нужда от малко време.

— Какво ще правим? — попита Картър няколко минути по-късно.

Джером го погледна с присвити очи.

— Защо трябва да правим нещо?