Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

— Ами амброзията… се нарича храна на боговете — предположих колебливо. Бях израснала в гръко-римско общество, но това не значеше, че съм експерт по всички предания. Бях слушала някои от тях като малка. Едва по-късно обаче учените започнаха да събират истории от всички краища и тогава научих колко необятна е гръцката митология.

— Да — каза Картър, кимайки сякаш съм дете, което декламира урок. Джером остана със стиснати устни и мрачно изражение на лицето. — Какво друго знаеш?

— Амброзията прави боговете безсмъртни — продължих аз. — Все пак мислех, че това е някаква напитка… — сама се спрях. Кристалите не бяха течни в момента, но трябваше да се разтворят в течност. Една тревожна мисъл ме порази. — Искаш да кажеш, че това гръцко нещо прави Дъг и другите безсмъртни?

„Нищо не може да ме спре. Бог съм, бейби“.

— Не точно — каза Картър. — Може би трябва да отбележа, че амброзията не се среща само в гръцките митове. Тя се появява в почти всички легенди под една или друга форма. Според преданията за крал Артур, това било съдържанието на Светия Граал. То дарявало с нови възприятия и способности онези, които го пиели, и хората вярвали, че ще излекува земята. Има предположения, че пламъците, появили се над главите на апостолите на Петдесетница, всъщност не са пламъци — това били техните видения, които ги осенили след като пили амброзия. Напитката дарила апостолите с енергия и чар, и способността да общуват с хора от различни култури и езици.

— Познавам доста ревностни християни, като добрата ми приятелка Дана, които биха решили, че това е обида.

Джером не успя да запази мълчание, въпреки че темата очевидно не му харесваше.

— Представи си реакцията й, ако научи, че според някои хора причастието няма нищо общо с кръвта на Христос, а повтаря отдавна забравена церемония с амброзия. Въпросните личности твърдят, че участниците в този обред имитират древни ритуали, при които Светия дух се приравнява към наркотичното влияние на амброзията.

— Това би разстроило доста хора — съгласих се аз.

И тримата знаехме колко много ритуали и вярвания, предавани и до днес, бяха изродени варианти на оригиналните. Някои, не всички.

Картър продължи спокойно, сякаш беше в университетска зала и изнасяше лекция.

— Древноиндуската култура нарича амброзията „сома“ и дори я олицетворява като бог със същото име. Присъствието му било опияняващо като самата напитка и замъглявало съзнанието на всички около него.

— Сома е също и наркотичното питие в „Прекрасният нов свят“ 17 17 „Прекрасният нов свят“, роман от Олдъс Хъксли. — Бел.прев. — спомних си аз. — Не бях осъзнала колко широко е разпространено.

Той кимна.

— И тези истории са само върхът на айсберга. Има още много такива.

Насладих се на информацията. Обикновено да получиш смислени обяснения от тези двамата беше като да шофираш в час пик в центъра на Сиатъл — ставаше бавно, мъчително и с много сблъсъци. Все пак, разговорливи или не, всъщност не ми казваха каквото исках.

— Да, но и двамата много внимателно използвате думи като „според някои хора“, „според легендите“. Така ли е наистина? Това ли е станало? Някои от историите верни ли са?

Сивите очи на Картър заблестяха.

— Няма да разбулваме мистерията. Хората цял живот се опитват да разгадаят истината за божественото. Дори една сукуба не може да знае всички тайни.

Погледнах го раздразнено. Ето това вече беше типично за тях.

— Добре, да забравим митовете. Можете ли да ми кажете какъв е проблемът с това чудо? Прави ли наистина хората безсмъртни?

Ангел и демон се спогледаха.

— Не — казаха и двамата едновременно.

— Но те кара да се чувстваш като безсмъртен — добави Картър.

Сетих се за безразсъдното държание на Дъг, за изумителната му самоувереност във всичко — от поведението му на концертите до скоковете от сцената. Той не изпитваше страх, нито притеснения, че може да се провали.

— Значи е нещо като стимулант или вид променящ настроението наркотик. Кара те да се чувстваш добре.

Ангелът поклати глава.

— Не. То е много повече. Амброзията действа като… — затърси подходящи думи. — Най-доброто обяснение е, че тя засилва най-добрите ти умения. Изкарва най-доброто у теб, това, с което блестиш. И после го изстрелва до… ами до божествено ниво.

— Ами да, разбира се — ахнах аз.

Ето защо групата се разви толкова успешно и бързо. Те наистина бяха талантливи. Амброзията не им даваше нищо ново, просто десетократно беше засилила вродените им способности. Стократно. А Каси… тя имаше усет към математиката и можеше за секунди да прави изчисления наум, за които по принцип трябваха химикал и хартия. Дори уменията на Дъг на тетрис бяха подсилени от амброзията.