Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

Най-накрая се изправи и рече:

— Отивам на среща на борда, отнасяща се до предстоящия митинг срещу хомосексуалните бракове. Трябва да дойдете на митинга.

— Разбира се — каза Бастиен, който в този момент сигурно щеше да се съгласи да отиде и на митинг срещу инкубите.

Тя погледна към мен. Езикът ми беше надебелял, думите ми се губеха.

— Ти подкрепяш ли хомосексуалните бракове? — попита ме тя изненадващо. — Когато говорихме за това в мола, намекна, че би искала да им помогнеш да осъзнаят грешката си.

Исусе! Говорили сме за това в мола? Не си спомнях. Всъщност ясно помнех само издънката с бельото.

Исках да кажа, че според мен хомосексуалистите не са избрали да бъдат такива и че не трябва да има закон, който да ти казва кого да обичаш. За щастие самоконтролът ми работеше безотказно. Освен това настоятелният поглед на Бастиен ме накара да извъртя отговора си и да избегна въпроса.

— С удоволствие ще дойда на митинга — казах решително. — Зависи от графика ми.

Тя се усмихна леко, направи още няколко коментара и си тръгна.

Издишах.

— Съжалявам, Бас. За малко да те издъня.

— Няма проблеми. Съвзе се навреме. А и нещата започват да се обръщат. Сетих се за миналия път, когато тя и Джоуди бяха тук. Това с готвенето ще свърши работа. — Надникна във фурната да погледне хляба и после седна доволен до кухненската маса. — Разбираш ли? Ще се случи следното… ще печем торта и аз ще кажа: „Дана, имаш шоколадова глазура на бузата“. Тя ще отвърне: „Ще я изчистиш ли?“. И аз ще я изчистя като оближа…

— Добре, замълчи, моля те. Схванах картинката. Не искам да слушам как ще се мажете със сметана за блатове.

— Ще ти се наложи, като се появи по вечерните новини.

Усмихнах се, облекчена да го видя весел след последната ни среща. Сърце не ми даде да му кажа, че уроците по готварство не действат на Дана толкова възбуждащо, колкото му се искаше. Ако искахме да спасим Бастиен от гнева на демоните, трябваше да разберем какво (ако въобще такова нещо съществуваше) възбужда тази жена. Имах ужасното чувство, че аз бих се справила с тази част от разузнаването по-добре от него. Още една задача към дългия ми списък.

— Какво ново при теб?

— Обичайното. Още една неловка ситуация със Сет. Не беше сериозно като миналия път, но все пак…

Бастиен вдигна рамене.

— Уви! Човеците са слаби.

Забравих за Дана и личните ми проблеми излязоха на преден план.

— Това е проблемът. Всички опяват как той няма да издържи една такава връзка, но проблемът не е в неговата слабост. Аз съм проблемът. Аз съм слабото звено. Сет прави каквото трябва. Приема всяко ужасно нещо, което му кажа за себе си, и никога не прекрачва физическата граница. Прояви слабост единствено, след като аз го предизвиках. Той е съвършен.

— Никой не е съвършен, Фльор. Ако има нещо сигурно на този свят, то е това. Дори самите ангели не са съвършени.

Спомних си за страстното пушене на Картър и влечението му към твърдия алкохол.

— Това е ясно, но Сет е много близо до съвършенството. Поне колкото безсмъртните. А аз… не знам. Чувствам се напълно безполезна във връзката ни.

Той се изправи и дойде при мен.

— Какво става? Да не ти е ден за драми и депресии? Виж, не си безполезна. Не и след като е с теб толкова време. С теб е не заради секса. С теб е заради теб самата. Заради обаятелното ти остроумие и чарът ти, с които успяваш да развеселиш вкиснати негодници като мен. Това, което не мога да разбера, е, ти какво получаваш от връзката ви.

— Много неща — отвърнах, като си мислех за чувството за хумор на Сет и интелигентността му, за сериозната му и спокойна натура. — Може би е доволен от това, което има. Но сигурно се чувства, знаеш, неудовлетворен. Той е мъж, нали? Понякога виждам как ме гледа и знам какво си мисли… какво иска. — Сетих се за случката с пръстите ми. — А и аз не го улеснявам много. Флиртувам, без да се замисля. Иска ми се да му дам нещо. Нещо безопасно като награда за непоколебимото му въздържание, за цялото му прекрасно отношение към всичко досега.

— Няма да е лесно. Ти си момиче, което можеш да гледаш, но не и да докосваш.

Клюмналата ми глава се изправи.

— Това е!

— Кое?

— Ще гледа, без да докосва. И ти ще ми помогнеш. — Усетих как вроденият ми оптимизъм и оживление ме завладяват и срещнах закачливата усмивка на инкуба. — Ти ще бъдеш моят фотограф.

Вдигна вежди, но май вече беше усетил накъде бия.

— Умолявам те, кажи ми какво ще снимам, скъпа моя?

— Мен. В множество съблазнителни пози и по оскъдно бельо. Или без бельо. Пълна програма.