Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

— Джорджина — внезапно каза той колебливо, докато стояхме до колата ми. — Трябва да знам нещо.

Погледнах го измъчено — не ми харесваше равния му тон. Наистина не исках да говорим на сериозни теми тази вечер. Въздъхнах.

— Какво?

Той ме изгледа за миг, очевидно преценявайки емоционалното ми състояние.

— Ами… имаш ли бельо в момента?

Примигнах учудено, беше ме изненадал. Тогава забелязах колко трудно му беше да запази сериозното си изражение. Беше прекалено смешно. Сет се опитваше да ме развесели по много по-шантав начин, отколкото аз бих избрала. Събралото се в мен напрежение се изпари.

— Да — казах му, усмихвайки се.

— О!

Беше облекчен, че съм се успокоила, но и разочарован от отговора.

— Знаеш ли кое му е хубавото на трансформирането?

— Кое?

— Вече не съм с бельо.

Не очаквах Дана да ми отвори вратата на следващия ден. „Боже господи“ — помислих си. — „Най-накрая е спал с нея.“

Истината се оказа много по-прозаична. Бастиен (във формата на Мич) беше покрит до лакти с брашно и ръцете му усърдно мачкаха средно голяма топка тесто.

— Здрасти коте Таби — каза той като видя стреснатото ми изражение. — Дана ме учи да пека хляб.

— Леле! — отвърнах аз. Наистина нямаше какво друго да кажа след едно такова изявление.

Лично аз бях виждала Бастиен да меси хляб при много по-примитивни условия, но очевидно смяташе, че играта на ученик учител ще отвори вратата към леглото на Дана. Тази тактика имаше своите достойнства, разбира се. Хората обичаха да показват превъзходството си в области, в които са добри, а и така щяха да прекарват доста време заедно. Съмнявах се дори и с тази тактика да стигне леглото на Дана, но, хей, заслужаваше си да опита. Самият факт, че тя е отделила време за това, ме порази. Мислех, че е прекалено заета да взривява клиники за аборт и да раздава училищни униформи.

Като се сетих, че това е повод да бъдат сами, се притесних да не съм попречила на някоя добра възможност. Срещнах погледа му.

— Мога да дойда по-късно, ако моментът не е подходящ — казах му.

— Не, не. След малко Дана трябва да отиде на среща. Ще ми правиш компания, докато това бебче се пече във фурната.

Думите му бяха искрени. Вероятно беше изчерпал всичките си хрумвания, с които би могъл да я накара да остане.

Чувствах се неспокойна в нейно присъствие; седнах на един от високите столове до плота и отпих от мокачиното с бял шоколад, което си бях взела по път. Дана седна до мен. Устоях на импулса да се отдръпна. Погледнах към кухненската маса и видях купчини листовки и брошури на КЗСЦ.

— Откъде този интерес към готвенето? — попитах го любезно, когато настъпи мълчание.

— Един ерген не може да живее вечно на хамбургери и замразена храна, нали? — тук пусна една усмивка. — А и аз винаги съм отворен за нови преживявания. Следващия път ще ме научи да правя крем брюле.

Изсумтях.

— Ако те научи да правиш крем брюле, ще дойда да живея при теб.

Дана се обърна към мен, елегантно кръстосвайки крака и показвайки благоприличните гащи, с които се сдоби при злополучното ни обикаляне по магазините. Отдавна се бях отказала от гащите. Само забавяха основното събитие.

— Мога и теб да науча.

По дяволите, не! Бях се захванала с градинарство, за да имам възможност да разговарям с Джоуди. Стигат ми толкова домакински пороци. Освен това знаех, че Бастиен не би одобрил присъствието ми.

— Благодаря, но ще оставя Мич да се занимава с това. Той е талантливият в семейството.

Бастиен потупа хляба за последно.

— Добре, сега какво?

— Сега го слагаме в тавата.

Тя отиде да му покаже. Тогава той се наведе много близо, сякаш да вижда по-добре. Дори протегна ръка и погали нейната, докато следваше движенията й при прехвърлянето на хляба. Може би трябваше учтиво да погледна встрани, но нямаше нищо романтично, а и изпитвах професионален интерес към събитията. Трябваше да призная — техниката му беше добра.

Всичко можеше да бъде изтълкувано като случайно. Все пак видях как Дана съвсем леко се стегна и отстъпи веднага, щом хлябът беше в тавата.

— Сега трябва да втаса — каза тя с малко по-студен тон. — После отива във фурната.

Интересно. Не й харесваше близостта на Бастиен. Това не вещаеше нищо добро за него. Само че той явно не забеляза.

Мислех, че Дана ще тръгне, но тя отново седна до мен. В нейно присъствие не можех да измисля какво да кажа — прекалено много ме изнервяше. Затова и ги оставих да говорят, отговарях само ако ме питаха нещо и позволих на Бастиен да диктува играта. Той направо сияеше. На няколко пъти Дана опита да започне разговор с мен, питаше за разни неща от живота ми, но не й казах нищо конкретно.