Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

— Джорджина — извика осемгодишната Кендъл и се спусна към мен. Майка и, която тъкмо влизаше в стаята, подскочи и дръпна дъщеря си.

— Не я пипай! — извика Андрея, падайки на земята. — Не и докато е с тази рокля.

Засмях се; исках да стисна всяко едно от момичетата в силна прегръдка, пък роклята да върви по дяволите.

— Сет — скара му се Тери от върха на една стълба, — защо не й каза, че тук е бойно поле? — братята Мортенсен винаги са ме забавлявали. Въпреки че беше по-млад, Тери се дразнеше от постоянната разсеяност на Сет и често трябваше да го връща в реалността.

Сет седеше по турски на пода с Кайла — най-малката дъщеря на семейство Мортенсен — в скута си. Като всички останали, и той беше целия изцапан с боя — включително и тениската му с надпис „Писателите го правят на бюрото“. Сериозен като будистки монах, Сет ми отправи една от отнесените си усмивки.

— Защото тук винаги е бойно поле.

— Изведи я от тук и я закарай на някое по-приятно място — каза Тери. — Няма нужда да я занимаваме с това.

Думите му предизвикаха вълна от протестни викове от страна на момичетата.

— Нямам нищо против — отвърнах аз. — Искам да помогна.

Андрея стана от земята, едната й ръка още прегръщаше Кендъл.

— Тогава ще трябва да те преоблечем. Ела да видим дали ще намерим нещо подходящо.

Пусна Кендъл. Момичето пристъпи към мен, но не ме докосна.

— Приличаш на жените от каталозите на „Викториас Сикрет“.

— Това са любимите ми книги — казах й сериозно.

— На татко също.

Майка й изпъшка и ме поведе към спалнята, като ни проправяше път през натъпканите в коридора мебели. Да бъда в спалнята на Тери и Андрея беше много по-различно от това да бъда в спалнята на Дана. На първо място беше доста по-разхвърляно, леглото не беше оправено и на пода имаше купчина дрехи за пране. Цветовете не бяха добре съчетани и вероятно бяха избирани през годините, вместо да бъдат предварително планирани от безпристрастно дизайнерско око. Снимки на момичетата на различна възраст покриваха стените и шкафовете, а на празните места се търкаляха стари бижута, книги и монети. Все пак, въпреки безпорядъка, цялата стая сякаш беше изпълнена с любов — хората, които живееха тук, бяха щастливи и се грижеха един за друг. Спалнята беше уютна и приятна, а не стерилна и студена като тази на Дана. Накара ме да се почувствам добре, да завиждам, че аз нямам нещо такова; бях като натрапник в това толкова интимно пространство. Все едно ги шпионирах.

— Е, добрахме се — измърмори Андрея и започна да рови в чекмеджетата. Подаде ми някакви дрехи. Измъкнах се от роклята и ги пробвах. Тя имаше фантастично тяло, въпреки че беше родила пет момичета, но пък беше по-висока и по-едра от мен и дрехите ми бяха широки и дълги. Тя размисли и ми даде гащеризон вместо дънките. Трябваше да навия крачолите, но презрамките поне не му позволяваха да се смъкне. Вързах косата си на опашка и бях готова.

Сет се засмя, когато ме видя.

— Хей — казах и го бутнах с пръст, — дръж се прилично.

— Май за пръв път не те виждам толкова… — замълча, докато намери подходящата дума, — обмислено облечена.

— Ах, ти, сладкодумен романтичен дявол! Точно това е целта ми. Другите жени искат да са секси, модерни или красиви. Но аз? Аз винаги съм обмислено облечена.

— Знаеш какво искам да кажа. Освен това необмисленото облекло ти стои добре. Много добре.

Гласът му прозвуча примамливо дрезгаво и опасно, и между нас прескочи искра, когато очите ни се срещнаха.

— Флиртувайте, когато сте сами — каза Тери рязко и ми подаде валяк и ваничка с боя. — Сега ще помагате. Ще се справиш ли с тази част на стената?

— Разбира се — погледнах към Сет, чиято задача явно беше да държи Кайла. — Ти защо не боядисваш?

— Защото не му е разрешено — отговори Бранди, боядисвайки сръчно около вратата.

— Чичо Сет има други залитания — обясни Кендъл.

— Задължения — поправи я майка й. Тя ми се усмихна. — По всяка вероятност ти ще си по-добър бояджия от него. По-точно според законите на вселената няма начин да не си.

— Разбира се, че е. Тя е добра във всичко — Сет ме наблюдаваше докато разнасях равномерно боята по стената. — Видяхте ли?

Боядисването със семейство Мортенсен направи вечерта ми много нормална и приятна. Те бяха толкова забавни и мили, че би било трудно да не ги обичаш. Работехме рамо до рамо и аз се почувствах почти като една от тях. Сякаш това можеше да бъде моето семейство. Включваха ме във всичко и говореха все едно със Сет винаги щяхме да бъдем заедно, обсъждаха идването ми както на Деня на благодарността, така и на Коледа и на разни други събирания.