Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

Обикновеното им непринудено внимание ме накара да се почувствам и щастлива, и тъжна. Никога нямаше да мога наистина да стана част от едно такова смъртно семейство, дори и откачената ни връзка със Сет да оцелееше.

Избутах, една увита кутия и погледнах в нея. Отместих малко найлона и се усмихнах на снимката в рамка от сватбеното тържество на Тери и Андрея — там беше и много по-младият Сет.

— Само се погледни — подкачих го аз. — Преди си се бръснел!

Той потърка наболата си брада.

— И сега се бръсна.

— Това ли е прословутият празник, който за малко Сет да пропусне?

— Да — каза Тери унило. — Очевидно да довърши „Даровита жега“ беше по-важно от присъствието на сватбата ми.

— О — казах неутрално. — Книгата беше хубава. — Не бях сигурна дали това е достатъчно добро оправдание, за да изпуснеш сватба, но все пак беше една от любимите ми книги. Може би си заслужаваше жертвата. — Кой е мъжът до теб?

— Другият ни брат — Ян.

— Още един Мортенсен? Ужасно много сте.

— На мен го кажи — отвърна Тери. — Ян е черната овца.

— Мислех, че аз съм черната овца — изплака Сет.

— Не. Ти си разсеяният човек на изкуството. Аз съм отговорният. Ян е дивият хедонист.

— Какво значи хедонист? — попита Кендъл.

Баща й се замисли.

— Означава да трупаш много сметки на кредитни карти, които не можеш да платиш, да си сменяш често работата и да имаш много… приятелки.

Бранди завъртя очи.

— Добър евфемизъм, татко.

Само в семейство Мортенсен, заключих доволно аз, едно четиринайсетгодишно дете можеше да използва дума като „евфемизъм“.

Андрея дойде да види снимката и се възхити на по-младото си аз. Беше облечена с дантелена рокля с дълги ръкави, но с голи рамене.

— А, чудесно време беше — въздъхна тя. — Тогава бременността още не беше посегнала на тялото ми.

— Ами всъщност бременността вече те беше почнала — отбеляза съпругът й многозначително.

Тя му хвърли страховит поглед. Бранди изпъшка.

Сет се опита да скрие усмивката си и смени темата.

— Църквата имаше ужасен килим. Червен и мъхест — той поклати глава. — Моята сватба ще бъде на открито.

— Боже господи! — възкликна Тери с престорен ужас. — Не мога да повярвам! Ти каза, че ще се жениш! Мислех, че си женен за книгите си.

— Хей, никога не съм имал проблем с полигамията.

Очите на Кендъл се разшириха.

— Какво е полигамия?

По-късно, когато довършихме дневната, със Сет започнахме да чистим, а Тери и Андрея отидоха да сложат челядта по леглата. Децата протестираха, вкопчиха се в мен и Сет, искаха да си говорим и да дойдем и утре.

— Племенничките ми мислят, че си рок звезда — отбеляза той, докато миехме четките в кухнята. — Май теб те харесват повече от мен.

— Но не от мен трябваше да откъснат Кайла. Тя говори ли изобщо?

— Понякога. Обикновено трябва да я подкупиш с бонбон или малък предмет, с който може да се задави.

Измихме четките в мълчание и аз повдигнах темата, която се въртеше в главата ми откакто отвори дума.

— Сватба на открито, а?

Идеята, че Сет може да се ожени, беше извратено очарователна. Очарователна, защото бях жена и обичах такива неща. Извратена, защото знаех, че няма аз да съм булката. Заради същността на сукубите това беше невъзможно. Разбира се, налице беше и факта, че брачният ми живот на смъртна не беше особено успешен. Изневерите ми и подтикването на мъжа ми към изтощителна депресия ме накараха да продам душата си и да се присъединя към служителите на ада. Това не говореше добре за брачния ми живот.

Сет ме погледна закачливо.

— Да.

— Не знаех, че мъжете мислят за такива неща.

— Понякога мислим.

— Обмислил ли си и другите детайли? Или купон на любовта на открито е достатъчно?

Премисли думите ми, докато се връщахме към дневната. Изражението му беше напрегнато, както когато се опитваше да измисли какво да напише или да каже нещо дълбокомислено.

— Искам да има хубава храна — каза той. — Не искам евтинийки като студено варено месо. И без панделки по столовете и подобни неща. Боже, много ги мразя.

— Леле. Май си обмислил абсолютно всичко — задърпах хартиеното тиксо от первазите, а той коленичи, за да събере останалите четки.

Продължи замислено:

— Искам булката да бъде с отворени отпред обувки.

— Защо точно такива?

Погледна ме изненадано.

— Защото пръстите са секси.

Погледнах босия си крак. Пръстите ми бяха малки и симпатични, всеки нокът беше боядисан в бледолилаво. Андрея нямаше моя номер обувки.