Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

Полежах сгушена до него още малко; сънят обаче този път упорито ме отбягваше — бях се замислила над думите му. Мислех си за жената, която бе разбила сърцето му, и се чудех дали аз няма да бъда следващата, умишлено или не.

Когато накрая заспах, се озовах в еротичен сън, в който със Сет правехме див страстен секс. Беше завързал ръцете ми за пръчките на леглото и, естествено, беше огромен. При всеки тласък удрях главата си в таблата на леглото толкова силно, че съседите започнаха да се оплакват.

Събудих се и първата ми мисъл беше, че да спя сгушена до него не е толкова добра идея. Разбира се, само аз имах проблем с това. Сет спеше спокойно и дълбоко, сякаш не бях там, несъмнено имащ непорочни сънища. Образец на целомъдрието и непоколебимостта.

Гледах го дълго, възхищавайки се на начина, по който бледата светлина озаряваше чертите му. Стегнатите мускули на горната част на тялото му. Мигли, които бих искала да имам като смъртна. Захапах устната си и едва устоях на импулса да се протегна и да го докосна. Изпитвах страст и още нещо — нещо, което искаше да е близо до него. Това ме уплаши. Може би нямаше да е единственият, чието сърце накрая щеше да бъде разбито.

Преместих безволевото си Аз в другата част на леглото, оставяйки колкото може повече място помежду ни. Докато лежах с гръб към него, Обри скочи и легна до корема ми. Погалих черната й глава на бели петна и въздъхнах.

— Всички грешат, Об — прошепнах. — Има поне един мъж на света, който не търси секс.

Едно от предимствата да работиш в книжарница, е, че имаш непосредствен достъп до печатните медии:

„Нощно признание“ е пиршество за сетивата, едно от онези редки бижута, които излизат от тъмнината на малките клубове и ресторанти. Разбира се, след концерта във „Верона“ миналата нощ, няма вероятност да продължат да свирят в долнопробни заведения. „Нощно признание“ са на път да се превърнат в любимец номер едно — не само на местно ниво, но и в национален мащаб.

Всички служители от първата смяна охкахме и ахкахме над коментара за концерта в „Сиатъл Таймс“. Бяхме се събрали около бюро „Информация“ и отново, и отново препрочитахме любимите си пасажи. Авторът дори беше добавил две-три думи за биографията на Дъг — след няколко реда хвалебствия на гласа му и държанието му на сцената, беше написал, че Дъг работи в „местна книжарница“. Това много ни хареса. Въпреки че бяхме споменати мимоходом, се почувствахме почти като знаменитости.

Позволих разговорът да се проточи още малко, наслаждавах се на собствената си гордост и радост за Дъг, но накрая трябваше да прекратим приказките.

— Добре, деца, не ми се иска да вадя камшика, но виждам клиенти на вратата.

Разпръснаха се неохотно, но видях Анди да се подсмихва и да казва нещо на Каси като си мислеше, че не гледам. Единствената дума, която долових, беше „камшик“. Очарователно. Човек би си помислил, че ако си с репутация на домина, би имал малко повече авторитет, а не, че ще станеш обект на подигравки.

Днес аз бях единствената „авторитетна“ личност. Пейдж отново беше болна, така че трябваше неофициално да върша и нейната, и моята работа. Поне служителите бяха в добра форма, въпреки дългата нощ, и това малко улесни нещата.

Каси изглеждаше незасегната от снощните преживявания, което ми се стори забележително. Вероятно младите бяха по-издържливи. След толкова пиене и цигари едва ли щях да бъда в толкова добра форма, колкото нея — а аз имах предимството да разполагам със свръхестествената способност да се самолекувам и възстановявам. Опасенията ми относно Алек явно бяха прибързани, реших аз, предвид доброто й настроение.

Всеки път, когато я погледнех, беше усмихната и винаги беше готова да откликне дружелюбно и на клиенти, и на колеги. Спрях да взема нещо от съседната каса и дочух клиент да я пита дали според нея книгите в ръката му ще струват до двайсет и пет долара. Тя прегледа книгите вещо и отговорът й беше готов за десет секунди.

— В момента са 26,57 долара. Ако върнете тази, сумата ще стане 22,88. Това е най-доброто решение, без да превишавате лимита си.

— Наум ли сметна това? — попитах я по-късно.

Трапчинки се появиха на красивите й бузи.

— Следвам магистратура по счетоводство.

— Да, но съм абсолютно сигурна, че счетоводителят ми не може да пресметне данъците ми наум, по дяволите.

— Разбира се. Но това е лесно.

За радост на всички Дъг дойде по обяд. Перчеше се и не можеше да спре да грачи за рецензията и постоянно ме питаше дали съм обърнала внимание на това или на онова в статията. Трябваше няколко пъти да го уверя, че съм я прочела цялата.