Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

— По-силна е.

— Аха. Кажи изречение с нея.

— Хм… „Ти си кихотски писател.“

— Не мога да повярвам!

— Че си кихотски писател?

— Че се опитваш да мамиш на „Скрабъл“ — той се облегна на канапето, клатейки глава. — Тоест бях готов да приема всички онези неща за злото, но това вече е прекалено.

— Ами, аз не мамя. Това, че ограниченият ти речник не включва тази дума, не значи, че е дошъл краят на света.

— Искаш ли да проверим в речника?

— Хей! — казах аз надменно. — Кихотският ти тон не ми харесва.

— Ако не беше толкова кихотска жена, щях да се ядосам.

— Кихотството ти е вбесяващо.

Играта беше забравена и следващите двайсет минути измисляхме колкото можем повече производни на думата „кихот“. Интересното беше, че освен корен, лесно ставаше и представка, и наставка. Предполагам, ако Бастиен беше чул разговора ни, щях да бъда заклеймена като скучна лелка.

Когато накрая със Сет си легнахме, и двамата бяхме на ръба на истерията и се кикотехме, докато се вмъквахме под завивките.

— Миришеш хубаво — казах му, лицето ми беше близо до врата му. — Какъв парфюм използваш?

Той потисна една прозявка.

— Не ползвам парфюми. Прекалено силно миришат.

— Невъзможно — притиснах лицето си по-близо.

— Хей, внимавай. Започват да ми идват странни идеи.

Миризмата на кожата и потта му бяха уникални и единствени, изключително възхитителни. Лекият аромат обаче беше нещо друго. Миришеше на ябълки, но не натрапчиво като момичешки парфюм. Беше много лек и прекрасен, примесен с миризмата на мускус и мека кожа.

— Не, има нещо. От дезодоранта ли е?

— О! — измънка той, прозявайки се отново. — На бас, че е от сапуна, който Андрея и Тери ми подариха. Беше част от някакъв комплект.

— Ммм. Идеално — изпитах желание да изям врата му, освен всичко останало. — Все още ми дължиш едни палачинки, да знаеш. Мисля, че добре ще ми дойдат… палачинки с ябълка и канела.

— Ябълка и канела? Имаш високи изисквания.

— Спокойно. Ти си мъж, който може да ги удовлетвори.

— Тетида, ако знаех, че в кухнята ти има или ябълки, или канела, щях да отида да ги направя още сега.

Не отговорих. Бях почти сигурна, че имам някакъв стар корнфлейкс с ябълки, но нищо друго.

Сет се засмя тихо на мълчанието ми и ме целуна по слепоочието.

— Не знам как въобще някой може да си помисли, че ти си Женевиев. Не бих могъл да измисля жена като теб и за хиляда години.

Замислих се над думите му — не бях сигурна дали са комплимент или не.

— Как тогава измисли нея?

Той се засмя отново.

— Ако не те познавах по-добре, а аз те познавам, щях да кажа, че това подозрително прозвуча като: „Откъде черпите идеите си?“.

Изчервих се в тъмното. Когато започнахме да се срещаме, открито показвах абсолютното си неодобрение към този въпрос и се подигравах на феновете, които много често го питаха точно това.

— Хей, това е съвсем различен въпрос.

Виждах, че се забавлява, докато обмисляше отговора. Той не обичаше да говори много, отчасти защото се страхуваше да не изтърси нещо не на място. Внимателно подбираше думите си.

— Взимам ги от главата си, предполагам. Сюжетите също. Те живеят там и се мъчат да излязат навън. Ако не ги записвах, биха ме погълнали. Щях да живея по-далеч от реалността, отколкото в момента.

— Не че се оплаквам, но ако главата ти е пълна с толкова неща, защо изобщо те е грижа за реалността?

— Е, това е парадокс. Историите се раждат в главата ми, но вътрешното ми Аз се подхранва от външното ми Аз. Някаква симбиоза. Идеите нямаше откъде да дойдат, ако нямах преживявания, на които да се позова. Ревност. Любов. Страст. Гняв. Сърдечна болка. Всичко.

Нещо в мен потръпна.

— Много често ли са ти разбивали сърцето?

Той замълча.

— Разбира се. С всички е така. Това е част от живота.

— Кажи ми името й. Ще й сритам задника. Не искам никой да те наранява.

Той притисна лице в косата ми, гласът му беше равен и нежен, когато проговори.

— Ти си удивителна и силна, и надарена, но дори и ти не можеш да ме спасиш от тази болка. Никой не може да направи това за никого. В историите, които създавам, мога да направя всичко идеално, но истинският свят не е толкова добър. Просто така стоят нещата. И, между другото, след всяко лошо нещо, в живота идват много добри, за да поддържат баланса.

— Какви например?

— Например малки руси племеннички. И големи хонорари. И ти.

Въздъхнах и се отпуснах до него. Както ме беше прегърнал, се намести по-удобно и след няколко минути беше заспал. Удивително.