Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

Днес бяха невероятни. Всички песни бяха нови; не бях чувала нито една от тях. И, Исусе, само какви песни! Великолепни. Изумителни. Десет пъти по-добри от старите — което досега мислех, че е невъзможно. Зачудих се кога Дъг е имал време да ги напише. Повечето от парчетата им бяха негови, а за последно бях на техен концерт само преди около месец и половина. Може би някой му беше помогнал да се справи за толкова кратък срок. Обикновено му отнемаше доста време да композира една песен, преработваше текста отново и отново. Не приемаше процеса с лека ръка.

А самото им представяне… Е, Дъг винаги е бил ексцентричен, това беше запазената му марка. Тази вечер, кълна се, не спря да се движи. Чиста енергия в човешка форма. Танцуваше, крачеше, правеше цигански колела. Репликите му между песните бяха ужасно забавни. Тембърът му надмина всичко, което някога съм чувала, беше богат и дълбок. Резонираше в тялото ми. Публиката не можеше да му се насити. Обожаваха го и аз напълно разбирах защо. Никой, дори и хората, които работеха тук, не можеха да откъснат очи от сцената.

Никой, с изключение на един.

Там, в края на тълпата, един мъж си проправяше път към изхода. По походката и очевидната липса на интерес, отсъдих, че за него „Нощно признание“ не бяха толкова завладяващи, колкото за всички нас. Това ме заинтригува достатъчно, за да откъсна поглед от групата, но облеклото му ме порази дори още повече.

Ако списание „ДжиКю“ 11 11 ДжиКю или GQ (Gentlemen’s Quarterly), в превод „Тримесечник на джентълмена“, е мъжко списание за мода, стил и култура. — Бел.прев. съществуваше по времето на викторианските поети, той щеше да бъде техен модел. Носеше добре скроен черен панталон, в комплект с дълго черно палто, което стигаше почти до задната част на колената му. Под палтото беше с разкошна широка бяла риза, вероятно копринена. Каквато и да беше, изпитах желание да я докосна, да разбера дали е мека. За разлика от Хорейшио, чиито дрехи бяха просто излезли от мода, този тип беше прегърнал миналото и го беше направил своя запазена марка. Днес хората жадуваха да постигнат такова съвременно готическо звучене. Той разкопча горните няколко копчета на ризата си и разкри гладка кожа с тен, която беше в унисон с блестящата му черна коса, падаща на вълни по гърба му, и аз реших, че трябва да е или от Средния изток, или с индианско потекло.

Когато стигна до изхода, спря и се обърна към сцената, наблюдавайки за кратко групата. Лека доволна усмивка заигра на устните му и изведнъж вече го нямаше.

Странно, помислих си. Зачудих се кой е. Проспериращ агент може би? Или просто някой, който не си падаше по такава музика. Все пак приличаше на човек, който има всички произведения на Шопен.

Помислих за него още малко и после се върнах към сцената. Групата си беше взела кратка почивка от новите песни и свиреше кавър на една от любимите ми — „Нокти девет инча“. Нямаше нищо по-хубаво от текста на Трент Резнор, под акомпанимент на саксофон.

— Не мога да повярвам — казах на Сет по-късно, когато застанах в задната част на групичката ни, за да съм близо до него. Приятелите ни бяха толкова хипнотизирани от това, което ставаше на сцената, че със Сет можехме да говорим, без да привличаме внимание. — Това е… невероятно.

— Така е — съгласи се той. — Предполагам досега не е било така.

— Не. Определено не. Но се надявам да ми стане навик. Исусе.

После замълчахме, очите и ушите ни бяха пленени от групата. Докато гледахме обаче, Сет ме погали приятелски и непринудено по гърба и ме накара веднага да загубя интерес към музиката. А това определено беше нещо. Блузата, която носех, трудно можеше да се нарече блуза. Беше нещо като блестяща туника, която покриваше само предната част на тялото ми. Връзваше се зад врата и под плешките на гърба, така че всъщност той погали голата ми кожа.

Преди по-малко от седмица бях в хотелска стая с мъж, който масажира цялото ми тяло с ароматни масла; пръстите му се спускаха по тялото ми така, че ме оставиха без дъх. И все пак, кълна се, това не можеше да се сравни с усещането от пръстите на Сет върху голия ми гръб. Тялото ми се събуди и изведнъж изпитах силен копнеж. Когато върховете на пръстите му стигнаха до долната част на гърба ми, можех да различа местата, които беше докоснал и онези, които не беше, сякаш ръката му бе обгорила плътта ми. Вълшебни пръсти. Съблазняващи пръсти. Сетивата ми запулсираха гладно, жадувах да го подканя да продължи.

Когато накрая ръката му стигна до кръста ми, на ръба на дънките, прошепнах: