Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

Очите й ме огледаха от горе до долу и изведнъж се запитах как изглеждам. Водата се стичаше по тялото ми и неспокойно се зачудих дали банският не разкриваше прекалено много плът. Поне не беше бял. Осъзнах, че предупреждението на Бастиен за благоприличния вид беше основателно и разбрах опасенията му. Ако изглеждах като уличница, можех да повлияя зле на репутацията му. Ако предизвиках шушукания и неодобрение, можеше да бъде изолиран от тези хора и да изгуби достъп до Дана. Изведнъж студенината на Дана не изглеждаше толкова странна. Тя не ме одобряваше. Тя, все пак, беше изнесла цяла тирада за отвратителното състояние на съвременната мода. А ето ме и мен — типичното нейно превъплъщение.

— Много е хубав — казах аз. — Един от най-хубавите басейни, ъъъ, в които съм плувала.

Спрях, преди да съм казала някоя дори още по-голяма глупост и настъпи мълчание. Тя изглеждаше така, сякаш очакваше да продължа и сякаш можеше да чака цяла нощ. За съжаление нямах представа за какво да си говоря с тази странна жена. За предполагаемата ми омраза към хомосексуалистите? Да я питам какъв по-скромен бански би ми препоръчала?

— Та… — започнах аз. — Надсловът за барбекюто е… наистина, хм…

И тогава Бастиен ме спаси. Горе-долу. Той дойде при нас, доволен, че е намерил Дана. Острият поглед в очите му говореше, че на мен не ми се радва толкова, особено предвид външния ми вид, но успя да скрие това от Дана и беше обаятелен и чаровен както винаги.

— Табита, запознала си се с домакинята ни.

— Да — потвърди Дана. — Имахме страшно интересен разговор. Сестра ти е много словоохотлива.

Почервенях. Кучка. Ако бях на своя територия, можех да я надприказвам, когато поискам.

— Радвам се да го чуя. Моето коте Таби е много разговорливо.

Останах безмълвна от ужас като чух новия си прякор, а Бастиен подхвана приятен разговор за оригиналния надслов на партито и красотата на дома й. Изражението й омекна съвсем малко след разговора й с мен. Все още изглеждаше хладна и резервирана. Може би се държеше студено с всички, не само с мен. Всъщност, помислих си оптимистично, този леко повишен интерес към Бастиен може би беше знак, че иска да му се нахвърли.

Говориха още известно време за нещо, което не ми беше интересно; опитах се да стана незабележима, но радарът на Дана остана включен. Тя ме изучаваше, опитваше се да разбере що за човек съм. Накрая Бастиен си взе довиждане и започнахме да отстъпваме към входната врата — след като се преоблякох в прилични дрехи, разбира се. Да излезем се оказа по-трудно, отколкото очаквах, тъй като очевидно беше обичай да се сбогуваш поотделно с всеки, покрай когото минеш, и да проведеш кратък безсмислен разговор с него.

— Господи! — възкликнах, след като се озовахме на безопасно място в къщата му. — Беше страшна скука.

Той се обърна към мен, в сините му очи на филмова звезда проблесна ярост.

— Да не си откачила?

— Добре, прав си. Имала съм и по-скучни вечери. Помниш ли партито на маркиза в Марсилия?

— Този… този бански! Когато ви видях заедно, Дана изглеждаше сякаш всеки момент ще избухне. Слава Богу, че това ти тяло е по-плоско от другото. Само това те спаси да не изглеждаш съвсем като уличница.

— Съжалявам. Просто се опитах да избягам от жените с щампите и тръгнах към басейна, без въобще да се замисля. Имам същия бански вкъщи. Беше глупаво… но не мисля, че съм нанесла трайни поражения — изразих надежда аз.

Лицето му помръкна и той се отпусна в един от прекрасните фотьойли в дневната. Тапицерията му беше от бял велур. Сигурно се цапаше само като дишаш.

— Не знам. Държа се резервирано към мен, сама видя.

— Мислех, че винаги се държи така. А и изглеждаше много по-отзивчива, отколкото с мен.

— Не. Трябваше да я видиш, когато разговаряхме по-рано тази вечер. Беше много по-приветлива. Определено се затвори, когато те видя.

— Съжалявам — казах отново, чувствайки се глупаво. — Може би все пак не трябва да гледам представлението от първия ред. Ще попреча на стила ти. Или по-скоро ще го съсипя.

Буреносното му изражение се задържа още малко, после изчезна като пометени от вятъра облаци. Такъв беше моят Бастиен. Лесно се ядосваше, лесно му минаваше.

— Няма значение, Фльор. Дори и ти трябва доста да се постараеш, за да „съсипеш стила ми“. — Потупа крака си и се усмихна. — Ела, сестричке, и ще ти кажа останалата част от гениалния ми план.

Завъртях очи:

— Такова семейство ли сме?

Усмивката му стана още по-широка и аз седнах — не можех да устоя на шантавия му чар. По много познат начин той преметна ръка около мен и аз се сгуших в него. Приятно ми беше да усещам допира и спокойствието на друго живо същество, без значение дали в жеста имаше нещо романтично или не.