Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

— Голям виц, получаваш и пуйка, и подаръци — отбеляза Тери. Беше по-нисък и по-гладко обръснат от Сет, но иначе приличаше много на по-големия си брат.

— Дори не знаех, че рожденият му ден наближава — погледнах обвинително Сет.

— Бях забравил — ако беше някой друг, това вероятно щеше да е лъжа, но на него му вярвах.

— Е, ще дойдеш ли? — Андрея отново ме изгледа така, сякаш отчаяно иска да подпомогне любовния живот на Сет. Сигурно можех да си издействам хонорар за появата си на партито.

— С удоволствие.

Този път със Сет отидохме у тях. Трансформирах любимата си пижама — памучно долнище и потниче — и се промъкнах в леглото при него. То беше по-голямо от моето и имаше пухена завивка, както и мече на име Дамокъл с тениска на Чикагския университет.

В тъмното, все още под впечатлението на пиесата, се заприказвахме за „Емералд Сити“ и после минахме на книгите като цяло. И двамата бяхме чели много и най-различни книги и скачахме от автор на автор и от жанр на жанр. Възхищавахме се от Тони Морисън и Тенеси Уилямс. Никой от нас не беше успял да прочете докрай „Ана Каренина“. Сет мразеше Джейн Остин, която аз обожавах. Докато спорехме за това-онова, с облекчение забелязах отново, че наистина имахме много общи неща. Сексът не беше единственото нещо между нас, дори и да беше единственото нещо, което стоеше между нас.

Някъде посред литературната дискусия започнах да се унасям. Дългият ден ме беше изтощил и сънят бе жадуван разкош. И Сет изглеждаше изморен. Приближихме се един до друг, лягайки настрани, краката ни се докосваха.

Несвързани мисли кръжаха в главата ми. Как е Обри. Дали бебето на Пейдж ще е момче или момиче. Дали Бастиен е по-близо до целта си да вкара Дана в леглото. Как, за Бога, групата на Дъг беше станала толкова добра толкова бързо.

Отворих очи два часа по-късно, без да знам какво ме е събудило. Сигурно някое от онези невидими неща, които внезапно нарушават съня ти. Все още ни обгръщаше тиха тъмнина, нямаше и следа от утрото. Бледа лунна светлина се процеждаше през прозореца, хвърляйки странни сенки около бюрото и другите мебели в спалнята. За разлика от дома ми в „Куин Ан“, тук уличното движение утихваше през нощта, така че чувах само звука от дишането ни и електрическо жужене.

После забелязах, че със Сет сме се приближили още повече един към друг. Краката ни се бяха преплели, ръцете ни притискаха тялото на другия. Мирисът му изпълни ноздрите ми. Когато очите ми свикнаха с тъмното, забелязах, че и неговите са отворени. Две бездънни езера. Той ме гледаше.

Все още леко сънена, сложих ръка на врата му, зарових пръсти в косата му и приближих лицето си към неговото. Ръката му намери малката част от гърба ми, където потничето се беше отделило от долнището на пижамата ми. Докосна кожата ми, също както на концерта, и ръката му се плъзна настрани, проследявайки извивката на ханша ми, преди да се премести на бедрото ми. Пръстите, които барабаняха силно върху компютърната клавиатура, сега бяха нежни като перце.

Очите ми не се отделиха от неговите, докато се докосвахме, и кълна се, можех да чуя сърцето ми да тупти в ушите. После, въпреки крещящия глас в замъгления ми мозък, се наведох към него и го целунах. Отначало устните ни бяха колебливи, сякаш изненадани, че сме стигнали толкова далеч. Вкусвахме се един друг бавно и внимателно. Ръката му върху задната част на бедрото ми се плъзна нагоре и мисълта, че срамежливия Сет милваше дупето ми, изпрати тръпка по цялото ми тяло. Тих вик замря в гърлото ми и докато езикът ми изследваше устните му, искайки още и още, той внезапно ме събори по гръб с настойчивост, която изненада и двама ни. Другата му ръка се пъхна под потника ми и обхвана едната ми гърда, а през боксерките му усещах, че не само ръцете и устните му искат да продължим.

После, макар и съвсем слабо, усетих и нещо друго. Леко жужене. Нежни ангелски пипала от парещо блаженство бавно преминаха през мен и ме обгърнаха. Опияняващо. По-силно от който и да е опиат, който бях опитвала. Чист живот, чиста енергия.

Беше вкусно и възбуждащо, друго измерение на физическото удоволствие, от което ни делеше само крачка. Фактът, че бях със Сет, правеше всичко дори още по-съблазнително. Ароматът му се носеше от него. Исках да се гмурна, да затворя очи и да бъда безотговорна, докато сладостта му ме изпълваше.

Но не можех. Вярно, добрите ми намерения отслабваха с всяка секунда, но още можех да се владея.

Едва.

Откъснах се от целувката му неохотно, опитвайки се да събера сили и да се отдръпна от него. Още при първия ми опит той незабавно ме пусна.