Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

Когато пристигнах в книжарницата, за пореден път бяха отворили без мен. Колкото и странно да беше, днес на смяна бяха същите хора като вчера, но този път не ме посрещнаха с възклицания.

Каси и Джанис бяха на касите и спряха работа, за да ме изгледат със загадъчни изражения, докато влизах. Джанис се наведе и промърмори нещо в ухото на другата жена. Когато забелязаха любопитния ми поглед и двете ми се усмихнаха насила.

— Здрасти, Джорджина.

— Здравейте — отговорих аз объркано и неловко.

Миг по-късно минах покрай бюро „Информация“ и Бет ме дари с подобен странен поглед.

— Как върви? — попитах, защото тя не каза нищо.

— Добре — и припряно се обърна към монитора пред себе си.

И преди са ме гледали странно, когато идвах на работа, но това беше прекалено дори за мен.

Понякога, след като съм била с мъж, абсорбираната му енергия ми придаваше сияние, което подсъзнателно привличаше смъртните. За същото това сияние ме подкачи Хю по време на покера. Не това обаче беше причината днес. Както казах на Бастиен, последното зареждане направих преди няколко дни. Сиянието трябваше да е отслабнало досега. Освен това можех да разпозная хипнотизираните погледи. Това не беше същото. Гледаха ме любопитно, сякаш се чудеха какви ги върша. Така те зяпаха, ако имаш храна по лицето или скъсано копче. Вероятността проблемът да е нещо такова, беше малка, но се вмъкнах в тоалетната да проверя.

Не. Изглеждах безупречно. Дълга дънкова пола и моряшка блуза с голи рамене. И двете елегантни и съвършени. Гримът — безукорен. Косата ми се спускаше свободно по гърба. Изглеждах нормално. Нищо не можеше да предизвика такова внимание.

Предположих, че си въобразявам и продължих към кафенето. Сет, който работеше в любимия си ъгъл, ми кимна приветливо. Поне той се държеше нормално.

Нова бариста се суетеше около бара и когато ме видя, за малко да изтърве чашите, които държеше.

— Здравейте — заекна тя с ококорени очи, оглеждайки ме от главата до петите.

— Здрасти — отвърнах аз. Тази жена дори не ме познаваше. Защо и тя се държеше толкова странно? — Мокачино с бял шоколад.

Отне й известно време, преди да се заеме да изпълнява поръчката ми. Докато я маркираше на касата, ме попита любопитно:

— Ти си Джорджина, нали?

— Да. Защо?

— Просто съм слушала за теб — и погледна надолу.

Не каза нищо повече, само ми връчи мокачиното. Взех го, отидох при Сет и седнах срещу него. Баристата продължи да ни гледа с интерес, но веднага се обърна като улови погледа ми.

— Здрасти — поздрави ме Сет, очите и ръцете му бяха заети.

— Здрасти — отвърнах аз. — Днес всички се държат странно.

Той се огледа.

— Така ли? — веднага разпознах отнесеното състояние, в което изпадаше, когато получеше вдъхновение. Ставаше дори още по-разсеян и разпилян от обикновено. Една сукуба би трябвало да се гордее, ако има такъв ефект върху някой мъж.

— Да. Забелязваш ли нещо? Имам чувството, че всички ме зяпат.

Той поклати глава, потискайки една прозявка и се върна към писането.

— На мен всичко ми изглежда нормално. Харесва ми блузата ти. Може би е заради нея.

— Може би — промълвих, леко успокоена от комплимента, въпреки че не ми се вярваше да е така. Не исках да го разсейвам, затова станах и се протегнах. — Трябва да се връщам на работа — погледнах към бара и забелязах Анди, един от касиерите, да си купува кафе. — Ето! — изсъсках на Сет. — Видя ли това?

— Кое?

— Анди се подсмихна.

— Не е вярно.

— Направи го. Кълна се.

Когато слязох долу, в задната част на книжарницата, се разминах с Уорън. Той беше в средата на петдесетте и поразително красив. Бе собственик на книжарницата, имаше съмнителен морал и редовно спеше с мен, преди да обещая на Джером, че отново ще съблазнявам свестни мъже. С Уорън не бяхме правили секс от известно време. Предвид изобилието от порядъчни души, които прелъстявах напоследък, малко ми липсваха случайните свалки, след които нямах угризения на съвестта.

— Здравей, Джорджина — с облекчение забелязах, че поне той не ме зяпа. — Била си горе при Мортенсен, предполагам.

— Да — признах, чудейки се дали ще ми се кара, че не съм се захванала веднага за работа.

— Не е нужно да катериш стълбите. Както знаеш, имаме асансьор.

Сега аз останах с отворена уста. Разбира се, че имахме асансьор. Той работеше с ключ, беше предназначен за трудноподвижните ни клиенти, както и за транспортиране на доставките, и почти никой от нас не го използваше.