Ришел Мийд - Триумфът на сукубата

Утре, обещах си аз. Ще прочета разказа утре.

Тъкмо се прибрах и Бастиен се появи с тайландска храна.

— Как беше днес в света на книгите? — попита той, докато си устройвахме пикник на пода в дневната. Обри ни следеше от благоразумно разстояние, очите й бяха впити жадно в кутията със зелено къри. Пад тай 7 7 Тайландско ястие. — Бел.прев. не я привличаше особено.

— Странно — отговорих, припомняйки си късното ми ставане, поведението на Дъг и наплива от клиенти, тръгнали отрано да пазаруват за празниците. — А при теб?

От изражението му личеше, че умира да ми разкаже още от мига, в който му отворих вратата.

— Фантастично. Днес се нанесох в къщата. Трябва да видиш квартала. Американската мечта плюс още нещо. Големи глезотии. Изрядни ливади. Гаражи за по три коли.

— За по три коли? Ти изобщо имаш ли кола?

— Разбира се. Служебна.

— Хм. На мен никога не са ми давали служебна кола.

— Защото не ти предстои да извършиш прелъстяването на века. Дори вече се запознах с нея.

— С Дана?

— Още първия ден дойде да ме види. Можеш ли да повярваш? Не се налага да правя нищо. Операцията се задейства сама. Аз съм само инструмент. Или играчка, по-скоро играчката на Дана.

— Не съм много сигурна — отбелязах сухо. — Освен ако сега не ми кажеш, че днес ти се е нахвърлила и е разкъсала дрехите ти.

— Е, не. Дойде да ме приветства с „Добре дошъл“. Но ме покани на партито, което организира: „Барбекю през ноември.“ Очарователно, нали?

— Възхитително. Обожавам да ям хотдог в студа.

Той ме побутна с лакът:

— Просто партито е под такъв надслов, Фльор. Ще е забавно. А и ще е на закрито. Знаеш ли, напоследък си много цинична.

— Не съм цинична. Просто съм скептично настроена за цялата тази работа. Изглежда прекалено сложно. Много труд само за едно чукане.

— Едно чукане? — той цъкна с език и поклати глава. — Донеси си лаптопа.

Донесох го от спалнята и когато се върнах заварих Обри да ближе ръбовете на чинията ми. Изгоних я и подадох на Бастиен компютъра. С няколко бързи кликвания той отвори сайта на Комитета за запазване на семейните ценности. Организацията на Дана. Повечето от радиопредаванията й бяха архивирани и можеха да бъдат свалени. Избра едно от тях и довършихме вечерята си на фона на плътния й мелодичен глас.

Първата тема беше за хомосексуализма. КЗСЦ поддържаше имидж на захаросана доброта, желание да помага на хората и да подобри живота в Америка. Тъй като да си открит расист и сексист не беше хубаво за ничий имидж, организацията само намекваше за мнението си по тези теми. Бурното заклеймяване на хомосексуализма обаче все още не беше табу — за съжаление — и по-голямата част от предаването Дана мрънкаше колко е важно „да помогнем“ на „тези хора“ да проумеят истинския начин, и според природата, и според Бог, по който трябва да се обича. Толерирането на един такъв объркан начин на живот, твърдеше тя, би довело до разпад на семействата. Децата. За Бога, помислете за децата.

Следващото й предаване заклеймяваше отвратителното съвременно облекло. Училищните униформи и цензура в модата били единствената правилна линия на действие. Как да искаме от младите дами да имат себеуважение, когато се обличат като уличници? Това водело до сексуални преживявания, за които те не били готови, да не говорим за внушението, че по-важен е външният вид, а не характера.

Тогава се замислих за червеното дантелено бельо, което носех под дънките. Лошо ли беше човек да има собствен стил и сексапил?

Третото предаване, което изслушахме, беше за това, колко е безсмислено да учим тийнейджърите на безопасен секс и контрацепция. Въздържанието било единственото, което трябва да знаят. Оставете ги да живеят в невежество. Точка по въпроса.

— Достатъчно — казах аз тогава. Повърхностните й, изпълнени с предразсъдъци ценности, замаскирани с псевдо любов и доброжелателство, накараха храната в стомаха ми да се разбунтува.

Бастиен се усмихна:

— Още ли мислиш, че е само едно чукане?

Легнах на килима и поставих крака в скута му. Той разтри ходилата ми.

— Мразя лицемерите. И добрите, и лошите. Независимо какво проповядват.

— Трябва да прочетеш биографията й, да се запознаеш с някои от каузите, които организацията е защитавала — невероятно. Цял ден с това се занимавах. Мога да ти дам материалите.

Вдигнах ръка:

— Не, моля те. Вярвам ти. Кучката трябва да падне, нали? Ако имах меч, щях да те докосна по раменете и да те изпратя с благословия.