Ришел Мийд: Сънят на сукубата

Проследих погледа на Питър и видях новата сукуба да разказва оживено нещо на Грейс, една от жените демони, която стоеше с каменно изражение. През това време гърдите на Тоуни се полюшваха толкова силно, че платът на блузата й заплашваше всеки момент да се скъса.

— Не, тя не се страхува — подхвърли дяволито Хю. — По скоро завижда.

— За какво? За лошия й вкус? За ергономически ненормалния й и опасен за здравето бюст? Няма за какво да й завиждам.

— Все има нещо. Видях лицето ти, когато разбра за новата сукуба. Вече няма да си единственото момиче в малката ни компания.

— И?

— И ще си имаме нова малка сестричка, която да тормозим и измъчваме. Няма да си сама в светлината на прожекторите.

— Няма да го позволя — казах заплашително.

Питър се засмя.

— Значи тя наистина те притеснява. Нямам търпение да започнат да хвърчат искри.

— Съдбата й е в ръцете ти — каза Коди.

— Трябва да я накараш да ти вика „госпожице Джорджина“ — добави Хю с иронизиращ южняшки акцент. — Или поне „мадам“.

Присъствието на Нифон и лекцията на Джером бяха развалили настроението ми.

— Няма да съм й никакъв ментор. Нея направо я сърбят ръцете да подгони мъжката част от населението, тя няма нужда от мен.

Тримата мъже си размениха още усмивки. Коди изсъска и измяука, дерейки въздуха с нокти.

— Не е смешно — казах.

— Напротив — възрази Коди. — Нима у теб липсва желанието да помагаш на ближния? Къде ти е добротата и милосърдието?

— Мислех, че съм се отървала от тях, когато… сещате се, когато продадох душата си на Ада .

Питър махна с ръка.

— Подробности, подробности. По това време на годината трябва да загърбим дребнавото съперничество и ненавистта. Трябва ти повече празнично настроение. Сигурно още не си си купила коледно дърво.

— Тази година няма и да купя.

Усмивката върху лицето на Питър угасна.

— Какво?

— По дяволите. Сама си го изпроси — каза Хю. — Вече ми четоха лекция защо още нямам елха.

— Ти си скъперник — сряза го Питър, все още гледайки мен. — Никой не очаква от теб проява на коледно настроение. Но от Джорджина… Миналата година нямаше ли елха?

— Имах, но някой я подпали. На мартиненото ми коледно парти.

— И аз бях там — каза Питър. — Не помня такова нещо.

— Тогава вече беше пиян и беше в безсъзнание.

— Що за извратено копеле би изгорило коледна елха?

С Хю се спогледахме.

— Това е отличен въпрос — отвърнах сухо.

Питър гледаше невярващо.

— Ти ли беше? — попита той Хю.

— Не — каза импът. — Картър.

— Коледната ти елха е била изгорена от ангел? — попита Коди. Той не беше с компанията ни миналия декември и това беше новина за него. За Питър, очевидно, също.

— Да. И аз виждам иронията — отвърнах. — Пепелникът му беше прекалено близо до един от клоните на елхата.

— Според мен ти е направил услуга — каза Хю. — Вече можеш да си купиш изкуствено дърво. По-лесно е. Нима поливане. Няма гадинки. А и можеш да избереш цвят, който да пасва на интериора. Забеляза ли пикливото океанско зелено на Питър?

Питър въздъхна:

— Пастелно морско зелено.

Проследих погледите им към извратеното разбиране на Питър за коледно дърво. Близо три метра съвършено оформени иглички, покрити със златисти гирлянди и червени стъклени играчки. Всичко беше като по учебник. Всъщност изведнъж осъзнах, че и облеклото на Питър е съобразено с елхата. Тя приличаше на експонат от универсален магазин. Украсената с многоцветни скъпоценни камъни зелена звезда на върха подсилваше синия нюанс в „пастелното морско зелено“.

— Поне няма ангел на върха — казах. — Това щеше да е голяма грешка. И щеше да увеличи опасността от пожар.

— Подигравай се, колкото щеш — отвърна вампирът, — но трябва да имаш коледно дърво. А, да. Изтегли едно листче с име за размяната на коледни подаръци.

Изстенах.

— Пак ли ще го правим?

— Ще донеса купата — каза той и тръгна към другата част на кухнята.

Погледнах другите двама.

— Вманиачен по Коледа вампир. Това сигурно е най-странното нещо, което съм виждала.

— Също толкова странно, колкото и ангел да ти запали коледното дърво — отбеляза Коди.

Питър се върна с купа с рисунка на северен елен, в която имаше няколко сгънати листчета. Протегна я към мен.

— Не останаха много. Избирай.

Извадих едно и го разгънах. „Картър“.

— Кучи син! — изругах. — Мразя Коледа.

— Не е вярно — каза Питър. — Трябва да си вземеш елха. Така ще се почувстваш по-добре.