Ришел Мийд - Сънят на сукубата

Погледът ми се премести от звездата на елхата надолу към Тоуни и Нифон.

— Трябва да се махна от тук — казах и оставих чашата си на плота.

Сбогувахме се и те пак се подиграха с новото ми амплоа на ментор. Докато вървях към вратата, чух Джером да казва на Грейс:

— … няма да съм в града няколко дни.

Изведнъж се сетих, че трябва да го питам нещо.

— Хей, Джером?

Той се обърна и ме погледна нетърпеливо. Колкото мога по-лаконично му обясних как се бях събудила без енергията, която бях откраднала предната нощ. Джером ме изслуша отегчено.

— Та какво прави снощи? Трансформация до дупка? Моделира ракети? Вдига тежести?

Не беше нужно да изрежда какво би могло да изцеди енергията ми.

— Нищо подобно. Просто спах. И сънувах.

— Сънищата изсмукват живота от хората, не от нас — отбеляза сухо той. — Благодарение на това Адът все още има работа — той въздъхна, забелязвайки изражението ми. — Вероятно е случайно, Джорджи. Може да се дължи на психическо изтощение. Може цяла нощ подсъзнателно да си се борила със сексуално изкушение.

Пренебрежителният му отговор не ми хареса, но нищо не можех да направя. Тръгнах си от събирането и се качих в колата, но този път спазвах ограничението на скоростта. Още от вратата захвърлих абсурдния наръчник на пода. Той се приземи с оглушително тупване, което накара опашката на котката ми Обри да настръхне.

— Съжалявам — промърморих и погалих обсипаната й с черни петънца глава, за да я успокоя.

Замъкнах се до спалнята и бързо набрах номера на Сет от мобилния си телефон.

— Здрасти — каза той.

— Здрасти. Трябва да дойдеш тази вечер.

Пауза.

— Ами бих могъл, но…

— Недей така! Няма да повярваш какво ми се случи! Дадоха ни още една сукуба!

Отново пауза.

— Не съм сигурен как трябва да реагирам.

— Трябва да реагираш като си домъкнеш задника тук. Имам нужда от теб.

— Тетида… Остава ми много малко до края. Само четири глави. А, докато закусвахме, ми хрумна една идея…

Изстенах. Къди и О’Нийл отново ме бяха победили. Преди да се запозная със Сет, го боготворях отдалеч като литературен гений и препрочитах отново и отново книгите му. Сега вече знаех какво всъщност значи да си гадже на автор на бестселъри.

Понеже не отговорих, той добави неохотно:

— Искам да кажа, ако наистина имаш нужда от мен…

— Не, не. Не се тревожи. Всичко е наред.

— По гласа ти личи, че нищо не е наред. Познавам жените. Сега казваш така, а после ще ми го натякваш цяла вечност. Буквално.

— Не, наистина. Добре съм. Така или иначе утре ще се видим. А и докато съблека роклята, със сигурност ще съм припаднала — нямаше начин да започна да чета наръчника тухла.

— В момента си с рокля?

— Да.

— Преди не беше. Как изглежда?

Разсмях се.

— Ооо… Да не искаш да правим секс по телефона?

— Секс по телефона? Не. Дори не сме имали телефонна среща.

— Не е никак трудно. Аз ще кажа, че роклята ми е с много дълбоко деколте и че отдолу нямам нищо. После ти ще кажеш, че ще я съблечеш и ще погалиш…

— Боже господи. Не. Няма да го правим.

Типично в негов стил. Можеше да опише сексуална сцена, толкова гореща, че да подпали листа, на който е написана, можеше да напише остроумен диалог, който да впечатли дори мен. Ако обаче го накараш да говори за това, той блокираше. Стесняваше се от хората, страхуваше се от големи компании и предпочиташе ролята на незабелязан слушател. Съчувствах му, но невинаги го разбирах — все пак той често беше център на внимание. Бях доволна, че откакто бяхме заедно се бе променил малко, но имаше още върху какво да работи.

— Трябва ни малко практика. Ще ти помогна. Представи си как заставам на колене и бавно разкопчавам панталона ти…

— Добре, виж… Щом това искаш, с удоволствие. Само че, знаеш, върви на компютъра и ще си пишем…

— Мили боже! Бягай да работиш върху книгата.

Затворих телефона и седнах на леглото. Боже господи! Уикендът ми се беше обърнал с главата надолу. Нямаше значение дали ми харесва или не — беше само въпрос на време новата сукуба да се присъедини към редиците ни. Сиатъл се беше разраснал значително с годините и не можех да покрия целия град. Но съвсем нова сукуба? И да трябва да я обучавам? Ако не знаех, че подобни административни решения не се взимаха от демони, щях да обвиня Джером, че го е направил нарочно. Напълно се връзваше с чувството му за хумор. Защо не бяхме получили някой антисоциален професионалист, който щеше да си върши работата, без да има нищо общо с мен?