Волфганг Холбайн - Ад от огън и лед

Лестър се ухили още по-самодоволно:

— Пуснете ме зад оръдието и няма да остане никой, който да може да ни забележи.

Черити отново се усмихна против волята си. Сега обаче не отговори, а мина покрай тях и се насочи отново към пилотската кабина.

— Какво става с радиовръзката с Хартман?

Филипсен дори не отдели поглед от уредите, а продължи с бързи нервни движения да работи с клавишите и превключвателите.

— Има ли нещо нередно? — запита Черити, след като не получи веднага отговор.

Филипсен сви измъчено рамене и отговори уклончиво:

— Аз… не съм сигурен.

С бързи крачки Черити застана зад гърба му и се наведе, за да погледне. Това не й помогна да разбере много. Управлявала бе космически кораби, десет пъти по-големи от този транспортен самолет, но пултът за управление на тази машина я объркваше напълно.

— Какво става? Прекъсна ли връзката?

— Напълно — отговори Филипсен. — Но най-малко ме безпокои радиовръзката. — Той поклати глава. — Нещо не е наред с тази машина.

— Какво по-точно имате предвид — запита Черити обезпокоена.

Филипсен отново сви рамене:

— Аз самият не знам — призна той. — Ето, вижте. Уредите регистрират нещо, което излиза извън обхвата им.

Черити чу, че Скудър, Лестър и Фалър влизат в пилотската кабина и отстъпи половин крачка встрани, за да направи място на Лестър.

— Пусни ме да видя — каза лейтенантът. — Всичко трябва сам да правя!

Филипсен го прониза с гневен поглед и посегна към някакъв превключвател, но Лестър го перна през пръстите и с укор поклати глава:

— Дръж си непохватните лапи по-далеч от моите уреди. Това е самолет, а не автомат за кафе!

— Престанете! — сряза го Черити. — Овладейте се, лейтенант Лестър! — И продължи, като посочи въпросително пулта за управление: — Какво става там?

Лестър видимо се сепна и погледна към пулта, но не отговори веднага, а с нарастващо изумление продължи бързо да оглежда контролните уреди.

— Опасявам се, че лейтенант Филипсен е прав, капитан Леърд — каза той с неестествен глас. — Изглежда, уредите са под действието на смущения.

— Изглежда? — подхвана го Скудър.

— Да, така мисля — каза Лестър, и сви рамене. — Защото това, което показват, е чисто и просто невъзможно. Тъпа техника! Значи все пак не нещо повече от автомат за кафе!

Черити го погледна с тревога и запита, като се опитваше да запази самообладание:

— Какво показват уредите?

Жестовете на Лестър издаваха пълната му безпомощност:

— Показанието на уредите не може да бъде вярно, капитан Леърд. Ако това е истина, към нас се приближава нещо. Нещо с размерите на жилищен квартал.

— Моля? — каза Скудър изплашен.

Лестър хвърли отново поглед към уредите и отговори:

— Около седемстотин метра дължина, триста метра широчина и почти същата височина. Тегло сто и деветдесет хиляди тона — плюс-минус пет процента. Невъзможно.

— Не бих бил… така сигурен — промърмори Скудър ужасен. Инстинктивно погледна през стъклото на пилотската кабина, но картината вън бе останала без промяна. Пред тях се простираше кафяво-бялата снежна равнина и кипящата завеса на виелицата.

— Невъзможно — упорстваше Лестър. Почука с върха на кутрето си по един от многобройните монитори. — Ето, излиза, че това нещо нито се движи на колела, нито лети.

— А какво прави?

— Крачи.

За десетина секунди в пилотската кабина настъпи пълна тишина. Тогава Скудър промълви съвсем тихо:

— Грешите, Лестър. Възможно е.

Черити зяпна от изненада:

— Моля?

— Старт! — изрева Скудър внезапно. — За бога, да излитаме! Трябва да изчезнем оттук!

Лестър като че ли се променяше с всяка изминала секунда. У него вече нямаше нищо наивно и детинско. С прецизността на машина той действаше, седнал в пилотското кресло. С единствено движение на ръката превключи половин дузина уреди и притегли лоста на щурвала. Ръцете на Филипсен също заиграха по пулта, подобно на малки пъргави животинки, които сами знаеха какво трябва да вършат, Фалър седна безмълвно на мястото на радиста зад тях и надяна слушалките.

— Затегни предпазните колани! — Лестър издаде кратка заповед. — Гответе се за авариен старт!

По пулта за управление замигаха светлини, като че ли едновременно оживяха десетки уреди. От корпуса на самолета долетя глухо бръмчене, което бързо се усили и премина в променлив вой, когато Лестър пусна турбодвигателите.

Неспокойни, Черити и Скудър заеха местата си.

— Какво е това? — попита Черити нервно. — Какво иде към нас, Скудър?