Волфганг Холбайн - Най-добрата жена от космическите сили

Черити се накани да отговори, но Стен беше по-бърз. С повелителен жест той се обърна към останалите:

— Затваряйте си устата, Патрик. Виждате, че двамата са направо съсипани. Предлагам да ги оставим сега малко на спокойствие. Ще се нахраните и после ще се наспите, капитане. Изглежда, имате нужда и от двете.

Нямаха време нито за едното, нито за другото, но Черити не възрази. Шансът им да стигнат живи до базата не беше особено голям, ако тя или Майк заспяха на кормилото на хеликоптера. Кимна с благодарност на Стен.

Той се усмихна.

— Не се тревожете за хеликоптера си — каза той. — Ще го заредим, а Патрик може да прегледа мотора. Разбира от двигатели. Утре сутринта ще можете да отлетите нататък.

Черити продължаваше да се колебае, въпреки че всъщност добре осъзнаваше, че няма друг избор, освен да приеме предложението на Стен. Не беше сигурна дали изобщо щеше да ги пусне да си тръгнат, ако настояваха за това. Познаваше него и останалите едва от няколко минути. Ами ако Стенли се окажеше прав с предупреждението си? Ами…

„Започвам да подозирам капан зад всеки приятелски жест“ — помисли тя. Доколкото познаваше хората, реши че може да се довери на тези тук. Майк взе решението вместо нея, като кимна с глава.

— Приемаме предложението ви, Стен — заяви той. — Ако не сме ви в тежест.

— Съвсем не — отвърна Стен. — Напротив, лейтенанте. Ние чакахме хора като вас. Но — продължи той след кратка пауза, — няма да ни се измъкнете така лесно. Ще трябва да ни разкажете всичко, когато се нахраните, съгласни ли сте?

— Един стек срещу информация? — Майк сви рамене. — Защо не?

И вероятно, добави в мислите си Черити, тя и без това беше валутата, с която в бъдеще щяха да се разплащат в тази страна.

Ако изобщо все още имаше някакво бъдеще.

Навярно беше спала четири или пет часа. Ако се съдеше по слънцето, трябва да беше малко преди обяд, когато отвори очи, и мина известно време, докато усети, че не е сама в стаята. Тогава скочи рязко от леглото и грабна автомата, който беше под възглавницата й.

Стен вдигна изплашено ръце.

— Не! — извика той бързо. — Аз съм!

Черити го изгледа объркано, после свали оръжието.

— Не сте ли чували досега, че се чука, преди да се влезе в спалнята на дама, Стен? — попита тя уморено.

— Особено ако тя държи оръжие под възглавницата си — добави Стен. — Знам. А сега можете спокойно да го махнете, мис Леърд. Искам само да поговоря с вас. — Направи крачка към нея и спря. — Оставете оръжието настрана — помоли Стен отново. — Наистина искам само да разговарям.

Тя остави със смутена усмивка оръжието на леглото, стана и се отправи, все още като пияна от съня, към умивалника. Кранът се завъртя със скърцане, но не потече и капка вода. Не, помисли си тя ядосано, наистина все още не се беше разсънила.

Стен се усмихна, приближи се с две бързи крачки към нея и наля в умивалника прясна вода от една порцеланова кана. Черити въздъхна. Дали някога щеше да привикне с това, че се бяха върнали с повече от двеста години назад? Едва ли.

Изми се набързо, но не се почувства по-бодра.

— И така? — попита тя. Не погледна към Стен, а се приближи до прозореца и се загледа навън. Всичко изглеждаше толкова мирно. Тя потръпна.

— Не ни казахте истината тази сутрин, нали? — поде Стен.

Черити погледна собственото си отражение по замърсеното стъкло на прозореца.

— А искате ли да я чуете?

— Мисля, че да — отговори Стен. Гласът му беше малко раздразнен. — Колко зле е в действителност?

— Много зле — отговори сурово Черити. — Унищожиха Ню Йорк, ако искате да знаете съвсем точно. И по всяка вероятност всички по-големи градове в страната.

Стен пребледня леко, но прие новината общо взето почти безизразно.

— Помощта, която чакате, няма да дойде, Стен — продължи тя малко по-меко, защото отново съжаляваше за думите си. — Няма никаква помощ вече. Армията е парализирана и се боя, че мравките едва ли ще изчакат да се съвземе. — Поклати тъжно глава и съжали, че преди три години се беше отказала от пушенето. Може би трябваше да помоли Стен за цигара. После продължи: — Много ми се щеше да мога да ви посъветвам да се махнете оттук, Стен, но не знам къде мога да ви изпратя, разбирате ли? Случайното ви попадане тук е доста удачно. Поне все още сте живи.

— Никаква помощ? — прошепна Стен, който като че ли изобщо не беше чул какво беше казала след това. Черити се замисли дали не се беше измамила в него. Може би изобщо не беше така силен, както бяха решили те двамата с Майк, а само си играеше на водач.