Волфганг Холбайн - Най-добрата жена от космическите сили

Цялата група се отправи към мотела. Моторът на хеликоптера замря с подобен на въздишка звук тъкмо когато бяха стигнали средата на пътя, но Черити дори не се обърна. Някак щяха да го запалят отново, помисли си тя. А ако не… е, и без това бяха изминали повече път, отколкото беше очаквала. В момента много повече я вълнуваше въпросът за едно легло. Майк и тя имаха нужда непременно от сън.

Вътре в мотела имаше десетина души: няколко служители, една възрастна семейна двойка, чийто страх в очите се забелязваше още от двайсет метра разстояние, някакъв мъж с карирана риза, когото тя съвсем инстинктивно определи като шофьора на камиона и съвсем млада двойка в кожено облекло. Спомни си бегло, че навън, на паркинга, беше видяла мотоциклет марка „Харли“. Песъчинки, помисли си тя, които необявената война беше довяла тук, в този мотел.

Когато влязоха в ресторанта, към тях се отправи доста едър мъж в зле скроен костюм. С изключение на възрастното семейство, той беше единственият, който не носеше оръжие, и въпреки това тя разбра, че стоеше пред водача на тази малка общност.

— Вие ли сте Стен? — попита тя.

Той кимна. Погледът му беше абсолютно безизразен, докато оглеждаше нея и Майк.

— А вие сте капитан Леърд, ако не се лъжа.

— Във всеки случай не се казвам Лердовска — отвърна кисело Черити. — Как, по дяволите, ви хрумна тази щура мисъл, че може да сме руснаци?

Стен спокойно сви рамене.

— Има само две възможности, нали? Мравките или руснаците. А не приличате на мравки, капитане.

„Мравки?“ — помисли си тя объркано. После разбра. Никой от тези хора не знаеше какво се беше случило наистина; може би преди пет дни те са се срещнали тук съвсем случайно и единственото, което бяха видели, е било огромната светкавица. Оттогава си седяха все тук.

Отказа се да отговаря на забележката на Стен, насочи се към една от масите и се отпусна с въздишка на стола. Изведнъж изпита единствено умора. И истински ужас от въпросите, които щяха да задават.

— Изглежда, имате нужда да се подкрепите малко — каза Стен, когато и Майк седна до тях. — Поли, приготви на гостите ни нещо за ядене. И силно кафе. — Той се усмихна, когато забеляза благодарния поглед на Черити. Притегли един стол и го яхна откъм седалката. Един по един се приближиха и останалите, докато Майк, Черити и той не се озоваха обкръжени от петнадесетина мъже и жени.

— Какво се е случило? — попита най-сетне Стен. Черити го погледна неохотно и той навярно почувства, че не иска да му отговори, защото добави с извинителен жест: — Една седмица вече сме отрязани от целия свят, разбирате ли? Тук почти нищо не функционира. Има ли… война?

Черити поклати глава, после кимна и веднага пак поклати глава. Майк й хвърли предупредителен поглед, но тя не му обърна внимание. Не можеше да мами тези хора, въпреки че беше сигурна, че прави груба грешка, ако отговори.

— Не с руснаците, ако това имате предвид — каза тя. — Мисля, че и при тях не изглежда по-различно оттук.

— Били са мравките?

„Странно название за извънземните“ — помисли си Черити. После кимна.

— Видяхте ли ги?

— Няколко — отвърна младежът с коженото облекло на мотоциклетист. — Преди два дена. Мотаеха се оттатък, сред хълмовете. Но не дойдоха насам.

„Ако го бяха направили — помисли си Черити, — ти едва ли щеше да си още жив, момчето ми.“ После погледна отново Стен и направи опит да се усмихне.

— Не сте единствените, които са отрязани от света — каза тя предпазливо.

Лицето му помрачня.

— Големият удар, нали? — попита той. — Парализирали са цялата тази проклета страна.

— Така е горе-долу — призна Черити.

— Не можете да останете тук — каза Майк. — Може да минат месеци, преди да дойде помощ. А извънземните…

— Нека само дойдат — прекъсна го младежът, който беше изненадал Черити. — Имаме продукти за половин година. И достатъчно боеприпаси, за да ги върнем обратно на Марс.

Стен не каза нищо. По лицето му не се виждаше ни най-малко вълнение. Но Черити усещаше какво става вътре в него. Освен нея и Майк той беше може би единственият, който знаеше какво наистина ги очакваше.

— Хеликоптерът ви — попита ненадейно Стен. — Как така лети? Тук нищо вече не работи.

— Няколко механика в Ню Йорк го ремонтираха — отвърна уклончиво Черити. — Обаче нямам никаква представа докога ще издържи.

— Но ако той е в движение, тогава значи и други машини ще могат да работят отново — каза мотоциклетистът. — Искам да кажа, нашите ще дойдат и ще прогонят тези проклети извънземни, нали?