Волфганг Холбайн - Най-добрата жена от космическите сили

Майк намали внимателно газта, направи завой и се приближи към мотела откъм обърнатата му към улицата страна, а Черити в това време оглеждаше внимателно цялата околност. Отново им провървя. В радиус от много мили нямаше нищо друго, освен равна степ, върху която нямаше почти никакъв храст. Нямаше опасност да бъдат изненадани в гръб от някой нападател.

— Окей — заяви Майк. — Ще направим както предишния път: аз ще заредя, а ти ще стоиш на пост. — Той се засмя. — Свирни три пъти, когато се зададат ченгетата.

Приземиха се на пет метра от цистерната. Майк крайно предпазливо намали газта и зачака трепетно да види дали ще угасне моторът, но храбрата машинка продължи да работи. Черити се попита колко ли още щеше да издържи двайсет и пет годишният стар мотор на това постоянно натоварване, преди да ги зареже насред пътя.

Отвори вратата, направи пружиниращ скок от хеликоптера и стисна веднага оръжието си. От другата страна Майк бавно се измъкна долу, протегна се с наслада и потърка уморено лицето и очите си, преди да заобиколи машината и да тръгне към цистерната.

Но никога не стигна до нея.

Може би причината беше в умората, която я беше направила лекомислена. Всичко стана така бързо, че Черити дори не успя да извика, за да го предупреди. Вратата на мотела се разтвори с трясък и оттам изскочиха шестима въоръжени мъже, в същия момент на прозореца на камиона се показа дулото на пушка. Черити застина по средата на движението си.

— Добре — каза някакъв глас. Идваше от тъмнината зад пушката, звучеше решително, но в него се таеше и страх. — А сега по-добре изобщо не мърдай, малката. Сложи оръжието настрани, ама бавничко.

Черити се подчини. С крайчеца на очите си видя как и Майк бавно вдига ръце и гледа към задната част на дванадесетметровия камион. Зад двойните автомобилни гуми се беше появила някаква приведена фигура. Тя също имаше оръжие в ръцете си.

— Чуйте — каза Черити предпазливо. — Ние не сме ваши врагове.

Не получи отговор и за всеки случай вдигна още по-високо ръцете си. След две секунди дулото изчезна от прозореца на шофьорската кабина и вратата се отвори. Оттам изскочи около двадесетгодишен младеж с руса коса и с изпокъсан монтьорски костюм. Оръжието в ръцете му беше стар ремингтън, който едва ли можеше да уцели на двадесет метра разстояние. Но това изобщо не й помагаше, младежът беше едва на три метра от нея и изглеждаше готов на всичко. Освен това беше полуобезумял от страх.

— Ние сме на ваша страна — повтори тя. — Наистина.

Младежът не отговори, но към страха в очите му се примеси нещо като предпазливо облекчение. Въпреки това той запази недоверчивостта си. Искаше му се да й повярва, тя го усети, но не можеше.

Опита се да свали ръцете си и предизвика по този начин бързо, заплашително движение на пушката му.

— По-добре не правете нищо, за което после няма да имате никакво време да съжалявате! — предупреди я момчето.

Черити потисна въздишката си. „От кой ли филм е взел това изречение?“ — помисли си тя. Но въпреки това се подчини.

Откъм мотела към тях се приближаваше група от пет или шест човека. Двама от тях се отправиха към хеликоптера, а другите спряха зад младежа. Две нови пушки и дулото на малък дамски пистолет се насочиха сега към Черити.

— Чуйте ме — каза тя, — ние сме американски войници, а не марсианци. Уважавам предпазливостта ви, но съм изморена и ме боли всяка костичка от тялото. Не мога ли най-сетне да си сваля ръцете?

Беше говорила доста остро и суровият тон постигна въздействието, което беше очаквала. Младежът не изглеждаше вече така уверен и най-сетне кимна одобрително.

— Кажете на Стен — каза той, обръщайки се към един от мъжете. — Хванахме ги. Не мисля, че са руснаци.

Руснаци? Черити отвори широко очи и зяпна младежа. Какво, по дяволите…

Изненадата й не убегна на младежа и естествено, той я изтълкува съвсем погрешно. Недоверчивият блясък в очите му се засили отново.

— Или? — попита той.

— Разбира се, че не — отвърна бързо Черити. — Погледнете униформата ми, приличам ли ви на руски войник?

Младежът действително се приближи до нея и недоверчиво огледа малката звездна емблема на гърдите й.

— Космическа служба на САЩ? — Втренчи се в нея, обърна глава и погледна към хеликоптера. Внезапно се разсмя. — Доста странни кораби имате напоследък!

Забележката му стопи леда. Черити видя как напрежението изчезва от лицата на останалите, младежът също пое шумно въздух. Въпреки това тя не посмя веднага да свали ръцете си. Тези мъже бяха повече от изнервени. Едно-единствено погрешно движение и пътуването им щеше да приключи преждевременно.