Волфганг Холбайн - Най-добрата жена от космическите сили

— Но за моторното гориво не е нужно да се безпокоите — продължи бодро Кройд. — Резервоарът е пълен. Достатъчно е да излезете над океана и да направите няколко кръга. Не е необходимо машината да прави висш пилотаж, а само да лети.

Майк вдигна изненадано поглед, но Черити го погледна предупредително и той преглътна отговора, който му беше на езика. Може би беше по-добре да не знае, че те нямаше да се върнат.

Стенли дойде при тях и Кройд довърши набързо обясненията си, след което скочи отново на земята, за да направи място на полковника. Черити видя как заобиколи хеликоптера и се изкатери сръчно на опашката, за да се заеме отново с мотора. В дясната си ръка държеше въже с дължина около метър и половина. Мина известно време, докато Черити се сети за думите му относно липсващия стартер. Той и колегите му сигурно бяха измайсторили нещо като махово колело, с което да запалят двигателя, както се правеше при моторните лодки.

— Готови ли сте? — попита Стенли. Говореше много тихо, може би за да не го чуят Кройд и останалите механици. Черити кимна. — Аз… се надявам, че ще успеете — произнесе Стенли. Думите прозвучаха тъжно, но Черити почувства, че бяха казани честно. Изведнъж й се прииска да го утеши по някакъв начин. Та дори и само заради това, да убеди сама себе си, че не го изоставя тук заедно с другите на произвола на съдбата. Но само кимна с благодарност.

— Летете колкото можете по-дълго по крайбрежието — каза Стенли. — Доколкото знам, в момента насочват усилията си главно към вътрешността на страната. И ако се наложи да зареждате, направете го край някое шосе, по възможност по-далеч от най-близкия град. В тази страна има поне петдесет милиона души, които ще ви убият без колебание, само и само да заемат място в тази кабина.

— Знам — отговори Черити. — Ние… ние ще внимаваме, полковник.

— Няма да успеете — продължи Стенли. Говореше бързо, почти беззвучно, подобно на човек, който бърза да изкаже някакъв наизустен текст, за да не забрави нещо от него. — Не и с тази трошка. Когато се наложи да слезете на земята, опитайте се да намерите някоя кола. Може би стар форд или додж или пък фолксваген. Тези коли всъщност са само ламарини, електроника почти няма.

Черити искаше да отговори, но Стенли не й обърна внимание. Скочи от шейната на хеликоптера, тръшна вратата и вдигна заповеднически ръка. Над главите на Черити и Майк старомодният бензинов двигател на хеликоптера възкръсна за нов живот, сред давене и кашляне. За момент забоботи неспокойно и заплашваше да изгасне отново, но после Майк даде предпазливо газ и шумът стана равномерен. Над изподраскания плексиглас на пилотската кабина се видя как бавно се завъртяха четирите перки на машината.

Големите плъзгащи се крила на вратата на халето бяха отворени. Вътре нахлу ярка слънчева светлина, която накара Черити да примигне няколко пъти. Майк вдигна ръка пред очите си, с другата посегна към джоба на ризата си и извади чифт слънчеви очила.

След ново махване на Стенли няколко войника прикрепиха две стоманени въжета към плъзгачите на хеликоптера и го затеглиха навън. Черити се мъчеше с всички сили да изглежда спокойна, докато чакаха да излетят. Мъжете се отдръпнаха с респект от свистящите ротори и образуваха широк кръг около хеликоптера. Тя отново изпита чувството, че изоставя всички тези хора на произвола на съдбата. Някак си се чувстваше виновна за всичко онова, което щеше да им се случи.

— Има ли нещо? — попита Майк. Не му беше убегнало колко тиха беше станала изведнъж и как измъчено седеше на мястото си.

Черити поклати глава и погледна демонстративно в друга посока. След две минути бяха вече във въздуха.

Имаха късмет в две отношения. Кройд и хората му очевидно наистина бяха извършили малко чудо, защото хеликоптерът летеше отлично, а денят беше толкова тих, че Майк изцяло можеше да посвети вниманието си на тази странна птица и да свикне с нея.

Последваха съвета на Кройд и летяха ниско, но много бързо. Отправиха се към океана, после завиха и отново се приближиха до крайбрежието. Под тях се плъзна осиротелият свят от пластмаса на Кони Айлънд, после сянката на хеликоптера пробяга над първите сгради от предградията. Оттатък, в Манхатън, градът представляваше истински хаос, но тук той изглеждаше… мъртъв. Беше очаквала, че шумът на двигателя ще привлече хора по улиците, но не видя никого. Ако тук някой все още продължаваше да живее, то сигурно се криеше в дома си. Без да иска, тя отново си спомни за къщата, пълна с мъртъвци. Може би и долу беше същото, помисли си с ужас. Може би сградите бяха пълни с трупове, а те прелитаха над тях.