Волфганг Холбайн - Най-добрата жена от космическите сили

— Ще успеете — увери я Кройд. — Тези стари стоманени птици са яки малки машини, които няма така лесно да се дадат. Но е още прекалено рано. — Той се обърна отново към Стенли. — Елате утре пак, полковник. Или по-добре след два дни. Хеликоптерът трябва да…

Стенли го прекъсна с гневен жест насред думата.

— Нямаме време нито до утре, нито до вдругиден, Кройд — каза той рязко. — Ще лети ли или няма да лети?

Кройд замълча за момент, по-скоро изненадан, отколкото изплашен или респектиран.

— Теоретически — да — повтори той. — Но…

— Добре тогава — каза Стенли. — Другото ще стане ясно после. Запознайте капитан Леърд с техниката.

Кройд го загледа с широко отворени очи, но Стенли не му даде повече никаква възможност да протестира, а само се завъртя на токовете си и изчезна с бързи крачки към задната страна на халето. Кройд погледна подире му, клатейки глава.

— Какво му става?

Черити сви рамене.

— Не знам — отвърна тя. Изненада се сама колко лесно й се изплъзна тази лъжа.

— Може би се сърди, че му отнемаме играчката — каза Майк.

Сега вече Кройд доби леко изплашен вид.

— Но вие ще го върнете обратно, нали?

— Разбира се, ако не паднем с него от облаците. — Майк вдигна раницата си от земята и се отправи към хеликоптера.

Кройд спря, за да си запали цигара. Издуха синьо облаче дим подир Майк и се усмихна с престорено злорадство.

— Не ми се ще особено да изпробвам пръв машината. Можете ли да управлявате такова нещо?

Майк кимна.

— Естествено — отвърна той обидено.

— Не е чак толкова естествено — отговори Кройд, когато се приближиха до хеликоптера. — Знам, че можете да пилотирате космически кораб, но това тук е нещо съвсем различно, повярвайте ми. Нямате никакви помощни инструменти. Никакви компютри, които да коригират грешката ви. Няма дори висотомер. Поне не такъв — добави той, — който да работи. Да се пилотира машина като тази, се иска голям усет.

Вече бяха стигнали при хеликоптера. Кройд отвори вратата на кабинката, отстъпи назад и направи жест, поканвайки ги да влязат. Майк се поколеба едва забележимо, после се стегна, хвърли багажа в тясното пространство между седалките и тромаво се покатери вътре. Черити чу въздишката му.

— Господи, та това нещо сигурно е още от каменната ера!

Кройд кимна равнодушно.

— Бъдете доволен, че е така, лейтенанте! Ако беше правен десет години по-късно, изобщо нямаше да можем да го използваме.

— Затова ли избрахте тази развалина? — попита Черити.

Кройд не показа с нищо дали определението „развалина“ го е засегнало. Той само кимна.

— Отчасти — призна Кройд. — Аз също бих предпочел по-нова техника, повярвайте ми. Но не би имало никакъв смисъл. Щяха да ни трябват седмици, за да поправим някоя от тези електронни играчки, ако изобщо успеем. Това тук… — той потупа с длан пилотската кабина и целият хеликоптер леко потрепери, — е нещо като динозавър, разбирате ли? Обикновен груб двигател, много по-добър от каквато и да е електроника. — Посочи към мотора, прикрепен зад и над пилотската кабина. — Бижуто горе ни накара да си поблъскаме главите, но сега отново може да работи.

— Откъде взехте резервните части? — попита Черити.

— Резервните части ли?

— Бобината за запалване, свещите, разпределителя… — Тя махна с ръка, за да покаже, че би могла да продължи този списък, но счита това за излишно.

— Отникъде — отвърна лаконично Кройд. — Всичко е собствено производство. Ръчна изработка по добрия стар американски начин. — Той се усмихна леко. — Ако се наложи да кацате, внимавайте моторът да не изгасне, защото няма стартер.

— О! — възкликна Черити.

Кройд се засмя, подаде й с преувеличена галантност ръка и й помогна да се изкатери в кабината при Майк. После самият той, пъхтейки, се качи нагоре по плъзгачите и се наведе напред, за да обясни на Майк отделните уреди. Бяха необходими само няколко думи, тъй като по-голямата част от тях изобщо не функционираше.

— Ето това е показанието за горивото — обяви той накрая. — Но не работи. Почне ли сандъкът да се тресе, превключете ето с този лост на резервното гориво. После имате приблизително десет минути, за да откриете най-близката бензиностанция.

— Каква е максималната далечина на полета? — попита Майк.

Кройд сви рамене.

— Нямам представа. Резервоарът събира сто галона, т.е. може би двеста мили. Едва ли ще са повече. Тези стари двигатели имат благословен апетит.

Двеста мили, помисли си неприятно изненадана Черити. Това означаваше, че ще трябва да зареждат още осем-девет пъти, преди да стигнат базата. Разбира се, че няма да успеят. Не с тази развалина.