Волфганг Холбайн - Кралицата на бунтовниците

— Научих доста неща през последните три години, Черти — каза той. — Този свят е само една частичка от хиляди, може би дори милиони. Големите братя от звездите за съжаление не са мъдри старци, а чудовища. Те завладяха голяма част от тази галактика и ще завладеят и останалата. Нищо не може да ги спре. — Той отново въздъхна. — Не знам защо го правят.

Черити изненадано вдигна поглед.

— Наистина не зная — каза Даниел, когато забеляза невярващия й поглед.

— И никога не сте питали?

— Никога не срещнах някой, на когото да мога да задам този въпрос — отвърна Стоун. — И аз не знам какви са в действителност мороните. Мисля, че има двама или трима в космическия кораб на Северния полюс, но те никога не го напускат.

— Вие малко опростявате нещата, не намирате ли? — попита Черити.

— Може би — Стоун върна чашата обратно на масата и я погледна. — Но има още нещо, което трябва да знаете.

— Така ли?

— Вие и вашите приятели не сте първите, които се опитват ла се опълчат срещу господството на Морон — каза Даниел. — Постоянно се случва. Те не са неуязвими. Напротив — колкото повече работя за тях, толкова повече се убеждавам, че тяхната техника едва ли е по-напреднала от нашата от времето, преди те да дойлат. Единственото, което им осигурява превъзходството, е невероятният им брой. Ако убиете един, ще дойдат сто нови. Въпреки това те вече са били побеждавани.

— От кого? — попита Черити.

— От различни народи — отвърна Даниел. — Понякога местните жители на някоя планета успяват да ги отблъснат въпреки огромния им брой. Не често, но понякога. Това джудже, което е при вас…

— Гърк?

Даниел се усмихна.

— Така ли се нарича? Техниката им беше толкова напреднала, че да може да се справи с нашествениците. Избиваха бойците по-бързо, отколкото можеха да пристигат с трансмитера.

— И? — попита Черити.

Стоун замълча за известно време.

— Спомняте ли си за Про-Алфа-Девет? — попита той. — Онази супернова, която беше открита една година преди появата на звездния кораб?

Черити кимна.

— Беше слънцето на техния свят — каза Даниел. — И това е част от тактиката на Морон. Унищожават онова, което не могат да имат. Бяха отблъснати и когато разбраха, че не могат да покорят тази планета, взривиха слънцето й. Гърк вероятно е един от последните оцелели от този народ. А може би последният.

— Аз… не вярвам на нито една наша дума! — потресено каза Черити.

— Тогава попитайте него — отвърна Даниел. — Той ще ви каже, че е истина. Не можете да победите тези чудовища. Можете да се подчините и да живеете — или да се борите и да загинете.

— Тогава предпочитам да умра — каза Черити. Но думите й не звучаха много убедително, а Даниел дори не се опита да реагира.

Той стана.

— Исках да го знаете — каза той. — Преди да продължим да говорим. Може би ще ви предпази от грешка. — Гласът му стана много настойчив. — Знаете ли, Черити — вярвам, че бихте могли да направите от невъзможното възможно. Може би наистина бихте могли да ги победите. Но с това ще донесете смъртта на целия този свят.

— Той така или иначе умира — каза Черити. Тя гневно посочи един от големите прозорци. — Не може да сте толкова сляп, Стоун! Погледнете навън! Това вече не е земята! Те я променят. След сто или двеста години тук вече няма да има хора.

— Може би! — отвърна Даниел. — Но това са все пак сто или двеста години повече.

— Вие наистина го мислите, нали? — съкрушено попита Черити. — Искам да кажа, вие наистина мислите, че помагате на хората с това, което вършите!

— Знам това — спокойно отвърна Даниел. — Знам, че вече не мога да ги спася. Но може би ще им помогна да получат като подарък още няколко поколения. Тона все пак е по-добре от нищо.

— Вие сте напълно полудял — промърмори Черити.

— Помислете върху думите ми, Черити — помоли Стоун. — Ще ви дам време, колкото искате. А сега елате.

Той направи подканящ жест към вратата, но Черити не помръдна.

— Къде ще ме водите?

— В Ню Йорк — отвърна Даниел. — Тук едва ли е най-доброто място да говорим за тези неща.

— А останалите?

— Скудър и тази вастенландка? — Даниел се престори, че трябва да обмисли смисъла на нейния въпрос. — Обещавам, че ще се отнесат добре с тях. Ще ни придружат, ако желаете. При едно условие.

— И то е?

— Че наистина ще помислите върху думите ми, Черити. Не бързайте. Говорете със Скудър и Гърк, а после размислете дали наистина си заслужава заради спомена за една залязла цивилизация да се жертва един цял свят.