Волфганг Холбайн - Кралицата на бунтовниците

— Май вашата малка революция свърши, преди да започне истински? — попита Гърк.

Черити му хвърли сърдит поглед, на който джуджето реагира с усмивка, като същевременно вдигна една от трофейните лазерни пушки.

Поне не бяха напълно беззащитни, помисли си Черити. Двете мъртви мравки се бяха оказали подвижен арсенал — с изключение на Скудър, който продължаваше да носи лазера на Барт, сега всеки от тях беше въоръжен с по един от тези малки лазери. Не бяха конструирани за хора и се изискваше известна сръчност, за да се прицелиш — но щурмовите отряди на Даниел имаше да се чудят, ако си мислеха, че си имат работа с шепа зле въоръжени набедени бунтовници.

Приближиха още повече. За момент Черити различи фигурите на бойци с крайници на насекоми, строени в полукръг. После дискът леко се наклони, направи бързо завъртане и кацна с глух удар.

— Добре — каза Скудър. — Разпределете се.

Никой не отговори. Бяха нервни и се страхуваха както никога досега.

Двигателите на глайтера замлъкнаха. Чу се мощен тътен и почти в същата секунда двеге плъзгащи врати започнаха да се отварят. Ръцете на Черити се изпотиха от напрежение, когато стоманените половини на вратата се разтвориха. Тя вдигна оръжието с две ръце и се прицели в очакване нещо да се случи.

Но поне в първите секунди всичко остана спокойно. Или бойците насекоми отвън бяха решили да предоставят инициативата на нападателите, или просто бяха объркани и не знаеха какво да правят, помисли Черити. Може би глайтерът просто беше изпратил автоматичен алармен сигнал, без да информира персонала в Шаитаан за подробностите.

— Впрочем — неочаквано каза Кент, — съжалявам за онова, което казах вчера. Исках само да знаете, ако…

— Затваряй си устата — грубо го сряза Скудър. — Не сме тук да държим прощални речи. Искаме да оцелеем.

— Няма да оцелеете — каза Лидия.

— Чудесно — изръмжа Черити. — Наистина се нуждаем от подобно насърчение. Имаш ли и други такива… — Тя замлъкна по средата на думата си, когато погледна към Лидия.

Младата жена беше свалила церемониалните одежди, както и Черити, а също като нея и Нет държеше във всяка от ръцете си по един от малките сребристи лазери. Но имаше една съществена разлика:

Дулото на единия лазер беше насочено право към Скудър. А другото към Черити.

— Какво… означава това? — изненадано попита Черити. — Да не си се побъркала?

— Не — отвърна Лидия. Лицето й беше сурово, а гласът й трепереше. — Хвърлете оръжията.

— Ти сигурно си откачила! — изкрещя Кент. — Та това е…

Лидия стреля по нето.

Стана толкова бързо, че никой от останалите не успя дори да извика. Оръжието в ръката на Лидия помръдна едва забележимо надясно, изстреля тънка като игла мълния и веднага се насочи отново към Скудър. Кент залитна назад, блъсна се в стената и се строполи на пода.

— Има ли още някой, който да се съмнява дали говоря сериозно? — студено попита Лидия.

Никой не отговори. С ъгълчетата на очите си Черити забеляза как Скудър се напрегна, но за нейно облекчение той в същия миг проумя, че нападението би било самоубийство.

— Правете каквото ви каза — спокойно каза Черити. Тя бавно свали оръжието, клекна и остави лазера на пода, с плавни, умишлено подчертани движения, за да не предизвика необмислени реакции у Лидия. Останалите също оставиха оръжията си.

— Добре — каза Лидия. — А сега застанете до стената. Един до друг и с вдигнати ръце.

— Значи и ти също си от тях — с горчивина каза Черити. — Моите поздравления, Лидия. Ни го за миг не се усъмних в теб. Да не би да сте разработили нов вид маскировка?

— Аз не съм от тези… животни! — разпалено отвърна Лидия. Почти изкрещя последната дума.

Черити не беше изненадана. Би почувствала, ако младата жена не беше човек, все едно колко съвършена би била маскировката.

— Защо го правиш тогава? — попита тя.

— Това не те засяга — отвърна Лидия. — И вече няма никакво значение.

— За мен има — каза Черити. — Какво ти предложиха в замяна? Безсмъртие? Власт?

За миг каменната маска на лицето на младата жена изчезна и Черити я видя такава, как ваш беше в действителност: безпомощна, почти загубила разсъдъка си от страх. Тя съвсем бавно свали ръцете си.

Оръжието на Лидия потрепна нагоре.

— Не прави глупости — каза гя. — Трябва да ви заведа живи, но Даниел със сигурност не би се разсърдил, ако сте мъртви вместо избягали.

Черити отново застина на мястото си. Лидия беше в такова състояние, че поведението й беше абсолютно непредсказуемо.