Волфганг Холбайн - Кралицата на бунтовниците

Кайл се затича. Беше спечелил само няколко секунди. При вида на Леърд екипажът на глайтера щеше да реагира според заповедите — а повредата на предавателя пречеше на Кайл да издаде нови. Той се спусна между дюните и се изкатери на един хълм.

Когато глайтерът се приземи, той беше на по-малко от три четвърти миля от Леърд и останалите. Вече нямаше никакъв шанс да пристигне навреме, за да може поне да ги предупреди.

Но можеше да направи нещо друго.

При сблъсъка с насекомото и двамата излетяха от глайтера. Черити усети как краката й се отделят от земята, как безпомощно полита във въздуха, после небето и земята се запремятаха пред очите й и тя падна.

Беше истински късмет, че при падането не натроши всичките си кости — но боецът насекомо искаше да я обезвреди веднъж завинаги. Сухите му, покрити с рогово вещество ръце се сключиха с нечовешка сила около гърдите й и изкараха въздуха рт дробовете й. Искаше й се да изкрещи, но не можеше. Тя едва не загуби съзнание от пронизващата болка. Усети как едно от ребрата й поддаде и се счупи. Пред очите й се разстла червена пелена и изведнъж усети горчивия вкус на кръв в устата си. С ъгълчетата на очите си успя да забележи как Гърк и Лидия едновременно се нахвърлиха върху четириръкия и се опитаха да го откъснат от нея или поне да разхлабят хватката му. Но чудовището увеличи още повече убийствения натиск върху ребрата и гръбначния й стълб.

Смъртта, която тя очакваше, не настъпи. Изведнъж й се стори, че целият свят пламна в ослепително ярка, бяла светлина, когато лазерният лъч премина на сантиметри от лицето й и със смъртоносна прецизност проби черепа на четириръкия. Съществото умря, без да издаде звук. Задушаващата хватка на ръцете му се разхлаби и то изведнъж се превърна в една отпусната, мъртва тежест, която затискаше Черити.

Въпреки това Лидия и Гърк трябваше с общи усилия да я освободят от мъртвото насекомо.

Черити отчаяно се мъчеше да диша. Дробовете й горяха, сякаш вдишваше киселина, а непоносимата болка се стелеше на вълни по цялото й тяло. За момент тя изгуби съзнание.

Когато червената пелена пред очите й се разкъса, Скудър и Кент бяха коленичили до нея. Отнякъде се чу пронизително, яростно съскане и точно в мига, когато Черити отвори очи, Скудър вдигна лазерната пушка на Барт и стреля някъде във вътрешността на глайтера. Отекна експлозия. От отворената врата се появиха пламъци и черен дим.

— Бързо! — извика Лидия. — Това нещо има аварийна автоматика! Стартира веднага, щом го нападнат!

Скудър и Кент се спуснаха нататък, докато Черити напразно се опитваше да се изправи на крака. Около нея всичко се въртеше. Тя се опита да направи една крачка, падна на колене и с благодарност пое протегнатата ръка на Лидия. Устата й беше пълна с кръв, а болките в ребрата се усилваха. По-скоро носена от Нет, Лидия и Гърк, отколкото със собствените сили, тя стигна до входа на глайтера и със стон се свлече до стената.

Подът под краката й се затресе. Отекна приглушен, но все по-мощен тътен и в същия момент външната врата на шлюза започна да се затваря; не особено бързо, но неумолимо. След секунда започна да се затваря и вътрешната врата.

Нет и Лидия дръпнаха Черити навътре и този път действително се разминаха на косъм: плъзгащата врата изсвистя зад гърба й като стоманена гилотина и се затвори. Черити политна една крачка напред, пусна ръката на Нет и за малко не се спъна в тялото на третия мъртъв боец насекомо.

— Добре ли си? — попита Нет.

— Да — отвърна Черти и поклати глава. Почти не можеше да диша. Нещо, което тя усещаше като парче стъкло, се бе забило в дробовете й и превръщеше в мъчение всяко вдишване. Въпреки това тя не пое протегнатата ръка на Нет и със стиснати зъби се заклатушка навътре.

Помещението, в което се намираха, беше изненадващо малко в сравнение с размерите на глайтера. През двата триъгълни илюминатора на носа Черити видя, че противно на очакванията на Лидия глайтерът още не бе излетял — но глухият тъген под краката й ставаше все по-мощен. Оставаха им най-много още няколко секунди. И за миг й се стори, че вижда как…

Но това беше невъзможно. Черити дори не посмя да довърши докрай мисълта си.

— Гърк — Черити посочи непознатите контролни прибори и скали на полукръглия пулт пред двата прозореца, — погрижи се да вземеш под контрол това нещо! Бързо!

Думите й бяха излишни. Джуджето вече се бе освободило от сламената шапка и сега, ругаейки, се бореше с една панделка, в която се бе омотала дясната му ръка. Скудър мълчаливо скочи до него, извади ножа си и набързо сряза плата на две, докато през това време Гърк сядаше на пилотското кресло. Но остана в него около секунда; точно толкова, колкото беше необходимо на него и Скудър, за да съобразят, че креслото е конструирано според пропорциите на около двуметров МОРОНИ — ръцете на Гърк бяха прекалено къси, за да могат да достигнат уредите. Той с проклятие отново скочи, повдигна се на пръсти и започна да мърмори нещо под носа си на някакъв непознат, съскащ език, докато пръстите му играеха по бутоните.