Волфганг Холбайн - Кралицата на бунтовниците

— Безумие — прошепна Гърк. — Това е…

Черити стисна още по-силно пръстите на джуджето и останалата част от думите на Гърк премина в стон.

Мравката отстъпи малко встрани, за да ги пусне да влязат, но Черити имаше чувството, че почти физически усеща недоверието в блестящите й фасетъчни очи. Беше просто невъзможно всичко да мине гладко.

И, разбира се, не мина гладко.

Създанието безропотно пропусна Лидия, но когато Гърк поиска да влезе в глайтера, то вдигна две от четирите си ръце и направи отсечен, повелителен жест. Третата ръка остана свободно на мястото сидокато четвъртата сякаш случайно се насочи към дръжката на едно от четирите лъчеви оръжия, пъхнати в колана му. Отекна свистящ звук.

— Какво иска той? — попита Черити.

Лидия отвърна със звук, подобен на издадения от мравката, преди да се обърне към Черити.

— Той пита кой е този — каза тя. — Струва ми се, че иска да види лицето му.

— От това се страхувах — въздъхна Черити. — Кажи му, че имам особени пълномощия.

Лидия я погледна изненадано, но послушно се обърна към мравката и отново издаде онези неразбираеми свистящи звуци. Черити реши, че трябва да я разпита откъде знае езика на нашествениците.

— Иска да го види — каза Лидия.

— Разбира се. Един момент, моля. — Черити пусна ръката на Гърк, бръкна под робата си и извади от кобура малкия автоматичен пистолет. Не направи грешката да изважда оръжието изпод дрехата, защото знаеше, че четириръките са дяволски бързи.

— Почакай — неочаквано каза Лидия. — Ти…

Черити натисна спусъка. От дяснага страна на златистата роба се появиха дузина миниатюрни дупчици с овъглени краища и в същия момент от бронята на гърдите на четириръкия се разхвърчаха искри. Създанието изскърца от уплаха и болка, политна назад и се блъсна в стената. Гърк с пронизителен писък отскочи настрани и се наведе, когато някои от куршумите рикошираха в стената.

Черити невъзмутимо извади оръжието изпод робата и се наведе над насекомото.

— Внимавай! — изкрещя Лидия. — Има още един!

На вратата се появи един черен силует и в същия миг отекна пронизителен, невероятно натрапчив писък. Тя инстинктивно се хвърли настрани и се опита да вдигне пистолета, но този път закъсня.

Четириръкият не се опита да стреля по нея. Вероятно знаеше, че сам би се погубил, ако стреля с енергийно оръжие в това малко помещение. Вместо това той се хвърли върху нея с цялата си тежест.

Черити имаше чувството, че е била ударена с парен чук. Четириръкият бечие с две глави по-висок от нея и при това толкова сух, че изглеждаше направо комично — но в крайниците му се криеше ужаснага сила на насекомо. Ръката й беше избита настрани, Автоматичният пистолет изхвърча и с дрънчене се удари в стената, а после ръцете на боеца мравка се сключиха с невъобразима сила около тялото й, за да я смачкат.

Стъпките на Кайл станаха по-плавни. На няколко пъти беше губил следите на капитан Леърд, но отново ги бе намирал, а сега усещаше, че вече е съвсем близо до нея.

Това, което ставаше с Кайл, едва ли би могло да има нещо общо с компютризираното мислене на един мегабоец. Той не мислеше истински. Бяха изминали часове от събуждането му и той беше изминал много мили, но това, което го караше да върви, бяха само инстинкти и онази единствена кристално ясна заповед, изписана сякаш с огнени букви в мозъка му, която обезсмисляше всичко останало:

Той трябваше да намери Леърд и да я отведе жива при Даниел.

След този почти унищожителен удар, Кайл постепенно възвръщаше контрола над собственото си тяло и той знаеше, че във всички случаи ще трябва да минат часове, докато отново възвърне силите си; но нещо не беше наред с паметта му.

Имаше толкова много неща, които не можеше да си спомни. Голяма част от живота, който беше водил, преди лазерният лъч да го улучи, беше просто изтрит. Затова пък имаше образи не на място: спомени от странно недействителен, причудлив вид, които можеха да идват само от някакъв кошмар, но въпреки това изглеждаха шокиращо реалистични. Спомени за места, на които никога не е бил. Лица на хора, които никога не е виждал. И болка — това беше най-натрапчивият спомен: за едно направо невъобразимо страдание, още по-страшно от това, което беше изживял през нощта. Но всички тези чувства и спомени го връхлитаха само за мигове. По-голямата част от нощта той беше прекарал в някакво странно състояние между съня и бодърстването.

Кайл се спря, леко промени фокусното разстояние на очите си, за да се предпази от ярката слънчева светлина и се взря на изток. На няколко мили разстояние се издигаше Шаитаан, а пред него се разстилаше монотонната пясъчна равнина на зоната на смъртта. Леърд се намираше някъде между него и границата на тази ооласт. Но той не знаеше къде. Докъдето стигаше погледът му, се виждаха само скали и кафяви, равномерно оформени пясъчни дюни. Смъртният покров на този свят. Всичко, което беше останало от тази някога процъфтяваща цивилизация.