Волфганг Холбайн - Кралицата на бунтовниците

Черити внимателно залегна, завъртя се и изпълзя на четири крака при останалите, които бяха потърсили прикритие в една цепнатина между скалите. Мястото беше прекалено тясно за петима, но това беше единственото скривалище, което им позволяваше да останат незабелязани и от въздуха. Черити не се съмняваше, че летящите убийци над тях са снабдени не само с оръжие, но и с всички възможни наблюдателни и локационни прибори.

Едва след като достигна до сигурното прикритие на скалите, тя се осмели да се изправи и отново да поеме дъх. Въздухът в гърлото й беше горещ. Бяха отдалечени на почти две мили от подземното скривалище на бунтовниците и въпреки това усещаха горещината от експлозиите толкова силно, сякаш стояха в непосредствена близост.

Кент я гледаше втренчено. Не каза нищо, но Черити видя отчаяната надежда в очите му. Тя също замълча и леко поклати глава. Кент рязко се обърна. Там, отсреща, всички вече бяха мъртви. Възможно беше някои от приятелите на Кент да бяха останали живи след нападението на мегабоеца, но едва ли някой би могъл да оцелее под градушката от лазерен огън и бомби, с които търтеите на Даниел обсипваха базата от повече от двайсет минути.

Пак бяха имали късмет, помисли си Черити. Бяха на по-малко от две мили от замаскирания вход на подземното съоръжение, когато първите летящи дискове се появиха на хоризонта; и вероятно дължаха живота си единствено на факта, че търтеите се управляваха от роботи. През първите пет минути търтеите бомбардираха тайната база на бунтовниците по всички правила на изкуството. Едва след това се разпръснаха, за да претърсят околността. Ако търтеите бяха започнали с бомбардировка на цялата местност, с тях щеше да е свършено.

Черити потърси манерката на колана си. Гърлото й гореше от сухата горещина, която изгаряше дъха й. Но тя устоя на изкушението да пие. Никой от тях не би могъл да предвиди колко време ще трябва да останат в това скривалище или кога пак ще намерят вода.

— Май очистихме онзи тип твърде късно — неочаквано каза Кент.

Скудър и Лидия изобщо не реагираха. Кент с пламтящи очи погледна джуджето, докато на Черити й трябваше известно време, за да схване какво има предвид.

— Мегабоеца ли?

Гърк кимна.

— Сигурно е съобщил къде се намира скривалището на бунтовниците.

— Не вярвам — каза Скудър.

— Защо? — Гласът на Кент звучеше остро, почти враждебно, но хопи-индианецът ни най-малко не се впечатли.

— Защото тогава щяха да нападнат много по-рано — невъзмутимо каза той. Той кимна към пъкъла, в който търтеите бяха превърнали скривалището на бунтовниците. — Ако питате мен, те винаги са знаели къде се намира скривалището.

— Що за глупост! — запротиви се Кент. Почти крещеше.

Скудър се канеше да отвърне нещо, но Черити му хвърли бърз, заклинателен поглед и почти незабележимо поклати глава. Скудър я разбра и замълча.

При това всички знаеха — включително и Кент, — че Скудър има пълно право. Вероятно на тази планета не ставаше нищо, за което нашествениците да не знаят. Но досега бунтовниците на Кент не бяха представлявали заплаха, просто защото не бяха истински бунтовници, а по принцип само големи деца, които си играят на война, но не се осмеляват наистина да предприемат нещо. За това се грижеше правилото на стоте, помисли Черити с горчивина. Може би това, което ставаше в момента, беше отговор на убийството на Анджелика.

Сякаш отгатнал мислите й, Кент се обърна към Лидия и впери поглед в нея.

— Ти… ти си виновна за това — каза той. — Нямаше да се случи, ако ти не…

— Стига — сряза го Черити. Кент понечи да възрази, но тя го погледна така гневно, че той онемя. — Наистина няма никакво значение защо го правят — убедено каза тя. — Ако сега започнем взаимно да се обвиняваме, Даниел вече е спечелил.

— Та той така или иначе вече спечели! — процеди през зъби Кент. — По дяволите, как мислиш, колко още ще живеем? Накъде си тръгнала? — Той посочи горящата равнина, засили се и блъсна главата си в скалата. Но дори не изкриви лице от болка. — Как мислиш, колко далеч ще стигнем, пеша и без вода? Не можем да се върнем в града, а през пустинята са двеста мили до най-близкото селище! Като изключим факта, че утре сутринта тук ще гъмжи от ездачи.

Черити го изгледа изплашено и също толкова изпитателно. По лицето на Кент се изписа триумфираща, злорада усмивка.

— Той е прав — каза Лидия. Това бяха първите думи, които произнасяше от часове насам. Черити не беше допускала, че Лидия изобщо забеляза какво става около нея. — Те пристигат винаги, когато търтеите нападнат нещо.