Волфганг Холбайн - Кралицата на бунтовниците

— Още една причина да изчезваме оттук — каза Гърк.

— И как? — Скудър ядосано посочи прелитащите сенки по небето. Огънят постепенно отслабваше, но от време на време някой от малките кръгли глайтери се спускаше над горящите руини или над пустинята и изпращаше кратки лазерни залпове. — Те стрелят по всичко, което се движи!

— Та те са само четири! — троснато каза Гърк. — Бихме могли да ги свалим!

— Та пет минути след това да се появят петстотин, а? — каза Скудър. — Ти си луд, джудже!

— Да не би да имаш по-добра идея, върлино? — ядосано отвърна Гърк.

— Престанете да се карате — кратко заповяда Черити.

Не можеха да останат тук и просто да чакат. Не можеха и да се махнат. Даже и ако противно на всякаква логика успееха да се измъкнат от търтеите — нямаше къде да избягат.

Всъщност почти нямаше, помисли си Черити.

Погледът й потърси размазаната, сянка на Шаитаан. Титаничното здание беше прекалено далеч, за да се вижда и през нощта, но от време на време металните кули се озаряваха от светлината на пожара, появяваха се като призрачни сенки и отново изчезваха. Черити се опита да прецени разстоянието до там. Не успя. Можеше да са пет мили, но също така можеше и да са петдесет. Нямаше представа колко голяма беше тази чудовищна постройка в действителност.

— Знам какво си мислиш — внезапно каза Гърк. Черити вдигна поглед и едва сега осъзна факта, че не само джуджето, а и другите трима я наблюдават. — Невъзможно е.

— Не е — каза Лидия. — Има само четири или пет мили до края на оната на смъртта. Ако стигнем до там, можем да повикаме глайтер.

— Ах да — иронично каза Гърк. — А после?

— В Шаитаан почти няма стражи — отвърна Лидия. — Това е свещено място. Никой не би се осмелил да го оскверни.

— И после? — попита Гърк. — Дали ние петимата да не щурмуваме Шаитан и да провъзгласим собствена република?

— Глупости — рязко отвърна Черити. — Нямам намерение да ходя там. — Ръката й потърси украшението на врата й. — Но може би бихме могли да пленим един глайтер. Тези търтеи са бързи. Преди да забележат какво правим, ще бъдем на сто мили оттук.

— Или превърнати в атоми — добави Гърк. — Ние…

— Можеш ли да управляваш такова нещо или не? — прекъсна го Черити.

Гърк се поколеба. Преди няколко часа, помисли си Черити, той вероятно би казал не. Но след инцидента в жилището на Анджелика всички те знаеха, че той разбира от техниката на нашествениците значително повече, отколкото бе готов да признае. След няколко секунди той противно на волята си кимна.

— Трябва ни дете — неочаквано каза Лидия.

— Дете ли? — изненадано повтори Черити.

— Задачата на жриците е да водят деца в храма — припомни Лидия. — И това е единственият повод, по който можем да влезем в Шаитаан.

— Откъде, по дяволите, сега да намерим дете? — попита Черити. — Може би трябва да го откраднем?

— Би било идеално да е пеленаче — отвърна Лидия. — Но понякога те вземат и по-големи деца. Не често, но се случва.

Черити примигна неразбиращо — и после изведнъж се усмихна, когато проследи погледа на Лидия.

— О, не! — каза Гърк. — Не и този път.

Усмивката на Черити стана още по-широка и изведнъж Скудър също се ухили, а Гърк повтори още по-енергично:

— Не и този път!

По някое време, късно през нощта, мегабоецът отвори очи и се надигна. Болка, безпределна болка. Почти го бяха унищожили. Но той живееше. Очите му все още функционираха, ръцете, краката. Той усети как силите постепенно се възвръщаха в осакатеното му тяло. Имаше някаква задача, това си спомняше добре. Трябваше да намери и залови Черити Леърд. Нищо друго нямаше значение. Той направи една крачка, после още една. Болката в него отшумя. Щеше да я намери — дори ако това му костваше живота, но все още нямаше право да умира.

Кайл видя къде се намира. В пустинята, мрака и чернотата около него, но въпреки това трябваше да има следи, той щеше да ги открие. Черити Леърд трябваше да вярва, че той е мъртъв. Може би щеше да действа непредпазливо и лекомислено. Тогава той щеше да нападне неочаквано.

— Това е абсолютна глупост! — пресипнало каза Гърк. — Няма да се хванат и за десет секунди!

— Не е необходимо да се хванат — каза Черити. — Напълно достатъчно е да приземят глайтера. Всичко останало ще уредим с това. — Ръката й се отпусна върху оръжието и тя се усмихна възможно най-самоуверено. В плана й имаше дупки, колкото в рибарска мрежа. Гърк имаше пълно право — това беше безумие. Но нямаха никакъв друг избор.