Волфганг Холбайн - Кралицата на бунтовниците

— Значи, вие търсите Даниел — започна Кент. Говореше все така тихо и малко провлачено; от всички присъстващи досега той най-зле бе преодолял ужаса си и това не се харесваше на Черити. Разбира се, шокът наистина трябва да е бил много силен, но мъж с положението на Кент имаше право на чувства само тогава, когато можеше да си го позволи. Черити го погледна угрижено. Не беше сигурна дали може да разчита на някого, който толкова лесно можеше да излезе от равновесие. За пръв път забеляза колко млад все още е той. Тя плахо кимна.

— Даниел или неговите работодатели. Най-добре и него, и тях. Но първо Даниел.

— И това не е лична работа? — попита един от тримата водачи на бунтовниците. Когато забеляза гневния поглед на Черити, той се усмихна извинително и разпери ръце в пояснителен жест. — Ние не сме много, а и измина доста време, докато беше изградена организацията. Ние…

— … не държим особено да бъдем въвлечени в лично отмъщение — довърши изречението мъжът до него. — За такова нещо залогът е прекалено голям. Говореше много тихо, но някак по-решително от другия.

— Може би дори имате право — невъзмутимо каза Черити.

Мъжът я стрелна с поглед, после рязко се обърна. Размаха пръст и почти обвинително го насочи към Скудър.

— Както изглежда, май наистина сте тези, за които се представяте. Но не знам дали моите хора ще искат да работят заедно с един шарк.

Скудър яростно му отвърна, но Черити вече не слушаше. Използва възможността да разгледа по-подробно тримата мъже.

Арсън, мъжът точно до Кент, беше много висок и още доста млад, имаше будни очи и открито лице, но Черити просто усещаше, че въпреки силата си той е много мекушав човек. Тя се запита как ли е успял да стане водач на бунтовническа армия. До него беше Тайдуъл, мъж в началото на трийсетте, слаб, но жилав, с очи, които гледаха на света с една никога неугасваща ярост. И накрая мъжът, чието име пак беше забравила; единственият от бунтовниците, за когото все още не бе могла да си състави мнение. Може би, защото само той единствен досега не беше казал нито дума, а само гледаше ту Скудър, ту нея или Кент.

Арсън забеляза изпитателния й поглед и започна нервно да се върти на стола си. Изглеждаше така, сякаш желае да избяга много-много далеч.

— Нещо не е наред ли? — попита Черити.

Арсън неуверено се усмихна.

— Няма нищо — увери я той. — Но последният, когото ти така изпитателно гледаше, вече не е между нас.

За момент Черити го погледна смаяно, после се засмя. Тайдуъл и Скудър престанаха да се карат и я погледнаха слисано. Само Кент остана сериозен.

— Арсън може би има право — каза той. — Никой не ни гарантира, че Фаергал е бил единственият шпионин. — Той се поколеба за момент. — Вярваш ли, че можеш да провериш всички?

Черити кимна.

— Няма проблеми. А също и мъжете в другите скривалища. Но ще се въздържа.

— Защо? — остро попита Тайдуъл.

— Защото това би била най-голямата глупост, която можем да извършим — каза Скудър. Той удостои Тайдуъл с пренебрежителен поглед. „Двамата, изглежда, са станали приятели“ — с ирония си помисли Черити. — Ще бъде доста трудно да се намери убедително обяснение за изчезването на Фаергал — продължи Скудър. — Вярвате ли, че Даниел няма да събере две и две, ако с един удар всичките му шпиони изчезнат?

— Скудър има право — бързо се намеси Черити, преди Тайдуъл да успее да се обади. — Всичко трябва да остане така, както беше. Затова и аз поисках никой да не научава за случилото се тук. Зная, че е жестоко, но не трябва да се доверявате на никого от тези, които сега не са тук при нас. Дори и на най-добрите си приятели.

— О, да, разбира се — иронично каза Тайдуъл. — Та ние сме достатъчно много, почти двайсет души. Просто ще нападнем сами крепостта на Даниел. Срещу такава свръхсила той нищо не може да направи.

— Не ми трябва армия — спокойно каза Черити. — Скудър и аз ще отидем сами. Трябват ни вашите знания, а не вашите хора.

— Вие двамата срещу Даниел? — Тайдуъл се засмя насила. — Та вие сте луди.

— Може би — намеси се Кент. — Но въпреки това тя е права, Тайдуъл. — Той се опита да смекчи тона си. — Двама или двеста, това няма никакво значение. — Той въздъхна и погледна Черити. — Проблемът е съвсем друг — продължи той. — Никой не може да се приближи до Даниел. След малкия шедьовър, който току-що ни изигра, дори вярвам, че ще можеш да го откриеш. Но не можете да достигнете до него. Няма път до Ню Йорк.

— Глупости! — остро запротестира Скудър. — Хората на Даниел също успяват и…