Волфганг Холбайн - Кралицата на бунтовниците

— Аз мисля, че всички вие сте страхливци — каза тя. — Точно така си го представях — една купчина глупаци, които си играят на война и подвиват опашка, щом стане сериозно.

Кент ококори очи, в продължение на секунда я гледа недоумяващо и протегна ръка, за да я хване. И тъкмо това беше очаквала Черити.

Всичко стана толкова бързо, че хората на Кент нямаха никаква възможност да предприемат каквото и да е. Черити сграбчи пушката му, блъсна го и неочаквано с всички сили се спусна в противоположна посока, когато той инстинктивно се хвърли напред. Изведнъж Кент изгуби почва под краката си, блъсна се в нея и с продран вик се претърколи по нейния ненадейно извил се гръб.

И Черити успя да хване пушката.

Не си направи труда да сваля оръжието от рамото на Кент, а вкопчена в него се хвърли на пода, свали предпазителя и с отчаяно напрягане на силите изви Кент, докато дулото на лазера се насочи към Фаергал, и натисна спусъка; всичко стана с едно-единствено, мълниеносно движение. От дулото на оръжието се появи тънък като конец лъч и прониза корема на Фаергал.

Всичко ставаше едновременно. Черити чуваше Скудър да крещи, чуваше стъпки и ясното метално изщракване на оръжия, чиито предпазители се сваляха с бясна бързина, после шумовете от борба и отново крясъци и изведнъж тя се опомни хваната от почти дузина ръце. Някой я удари в стомаха, друг сграбчи ръката й и така брутално я изви на гърба й, че тя с вик от болка падна на колене. Една дузина дула се насочиха към нея.

Но никой не стреля.

Фаергал се беше строполил на пода, когато лазерният лъч го улучи. Но не лежеше кротко.

Той буйстваше. Тялото му потръпваше като в гърчове, докато ръцете и краката му бясно се мятаха с движения, които едно човешко тяло просто не можеше да извърши, все едно какво му причиняваха.

Тогава се разглоби. Толкова чисто и бързо, като две части от съвършено сглобена форма, които внезапно са загубили връзката помежду си. И от вътрешността му изпълзя… нещо. Едно голямо черно същество с мършави крайници като на паяк, което с омраза се взираше в Черити с една дузина фасетъчни очи.

Черити решително се отскубна, вдигна лазерната пушка и я насочи към нещото.

Никой не се опита да я спре.

Този път, преди да натисне спусъка, тя настрои лазера на пълна мощност.

— Все още не мога да повярвам — каза Кент. — Виждам го със собствените си очи, обаче аз… аз просто не мога да повярвам. Това е невъзможно! — Той беше блед. Гласът му звучеше немощно като глас на прастар човек и въпреки ужаса, който изпитваше, му се струваше невъзможно да откъсне поглед от овъгленото нещо, което беше останало от Фаергал. По лицето му се стичаше кръв от рана, която беше получил при падането си върху бетонния под, но той, изглежда, изобщо не усещаше.

— Точно това казах и аз, когато видях какво всъщност беше Раул — тихо каза Скудър. Мъжете бяха го пуснали отново и беше пристъпил до Черити и Кент. Той като че ли беше единственият освен Черити, който не трябваше с всички сили да се бори за разсъдъка си.

Кент с усилие вдигна поглед към Черити. Очите му безумно пламтяха.

— Ти… ти си знаела?

Черити кимна.

— Също и Скудър — отвърна тя. — Дори той го разбра преди мен. Защо иначе ще ни трябва да разиграваме целия този театър?

— Но как така? — промърмори Кент. — Откъде…?

— Аз мога да го усетя — отвърна Черити. — Чувствам, когато някой от чуждите е близо до мен. Скудър също.

Погледът на Кент объркано се луташе между нея и Скудър.

— Какви… какви сте вие двамата? — попита той. Страхът му, изглежда, не се беше уталожил; тъкмо напротив.

— Ние не сме нищо особено — трескаво отговори тя. — Струва ми се, че всеки усеща присъствието им. Може би аз съм само малко по-чувствителна от повечето хора тук. — Тя посочи към овъгленото тяло, после към Кент. — Наблюдавах те. Преди малко, когато стоеше до него. Ти също го усети.

Кент кимна колебливо.

— Да. Обаче…

— Ти се стори маловажно, зная — прекъсна го Черити. — Скудър се чувстваше по същия начин с Раул. Инстинктивно отвращение, антипатия… Може би ние просто усещаме близостта на съвършено чужда форма на живот. — Тя сви рамене.

— Но как така точно ти го чувстваш толкова ясно?

— Може би защото не съм израснала в близост до тях — отвърна Черити. С ъгълчетата на очите си забеляза предупредителния поглед на Скудър и реагира. Можеше да бъде грешка сега да посвещават Кент. Понякога беше по-добре истината да се поднесе в малки дози. — Израсла съм в една област, където ги няма — добави тя. — Вероятно това е цялата тайна. Заместникът на Скудър беше първият жив морони, до когото се доближих на по-малко от няколко мили. След няколко години може би ще изгубя усета си.