Волфганг Холбайн - Кралицата на бунтовниците

Мъжът изглеждаше искрено загрижен.

— Наред ли е всичко при вас? — попита той.

Черити с усилие се надигна и се заклатушка до него към вратата.

Изминаха десет минути, преди животът да започне постепенно да се възвръща в крайниците й. От болка от очите й потекоха сълзи. Черити храбро отпиваше от кипящия чай, с който спасителят й се опитваше да я налее.

— Сега наред ли е всичко? — попита брадатият, когото беше видяла най-напред. Черити го изгледа гневно, но въпреки това видя, че уплахата в очите му беше искрена.

— Горе-долу — каза тя. Все още й беше трудно да говори. Устните й бяха безчувствени. — Да не би да искахте да ме убиете?

— Аз… аз не разбирам — полугласно каза брадатият. — Бутилката беше пълна. Във всеки случай така мисля. — Той поклати глава. — Би трябвало да стигне за три дни!

Черити впери поглед в него. Три дни? Ако беше намалила пламъка съвсем и се беше задоволила със седем или осем градуса по Целзий, може би, но не и ако…

Тя пое дъх, за да отвърне ядосано — и отново затвори уста, без дори да каже дума, когато погледът й попадна върху невзрачното синьо пламъче на газовата печка, която гореше непосредствено до нея. Беше намалено докрай и в това помещение температурата наистина беше само седем или осем градуса. Съдържанието на бутилката беше достатъчно, само че не беше предвидено за човек, роден в епохата на разточителството, който все още не беше проумял напълно, че оцеляването и комфортът не означаваха непременно едно и също нещо.

— Всичко е наред — каза тя с усмивка. — Стават грешки, нали? Вината не е ваша.

В очите на събеседника й се изписа облекчение. Но той все още изглеждаше много изплашен. И тя изведнъж проумя защо.

— Наистина, вече всичко е наред — каза тя, колкото е възможно по-убедително. — И аз ви обещавам, че няма да кажа нищо на Кент — ако ми дадете още една чаша от вашия отвратителен чай.

Мъжът кимна с облекчение, скочи и се върна толкова припряно с чая, че разля половината на пода, преди Черити да успее да вземе чашата от ръцете му. Чаят наистина имаше отвратителен вкус, но поне беше горещ.

— Къде е Скудър? — попита тя. — И него ли сте замразили дълбоко?

Брадатият се усмихна нервно, но Черити виждаше, че той не беше сигурен доколко сериозно му говореше тя.

— Вашият спътник е при Кент — колебливо отвърна той. — Трябваше да заведем и вас при него, обаче…

Черити се усмихна окуражаващо.

— Какво чакаме още?

Тя се изправи и внимателно направи една крачка.

Бунтовникът я очакваше в една полукръгла бетонна зала, която дори предлагаше лукса на електрическото осветление — и която без съмнение не беше нищо друго, а сборен басейн на някогашна канализация, както Черити от пръв поглед разбра.

Кент не беше сам. Освен Скудър и задължителната дузина въоръжени мъже, които така недоверчиво наблюдаваха Черити и него, в залата имаше още трима други мъже. Единият от тях говореше с Кент, но после замлъкна по средата на думата и направи жест, който накара Кент да се обърне.

— Къде се бавите толкова време? — попита той вместо поздрав.

Черити видя как двамата й придружители виновно потръпнаха и равнодушно сви рамене.

— На нас, жените, винаги ни трябва малко повече време, за да се приготвим — каза тя. — Не го ли знаехте? Освен това трудно успях да се откъсна от уютния апартамент, който ми предоставихте.

Кент примигна объркано, накани се да отговори — и после се отказа, като също сви рамене. Черити бързо го пренебрегна и се обърна към Скудър.

— Наред ли е всичко? — попита тя.

Скудър се усмихна и каза:

— Не.

— Не? Какво…

— Нищо страшно — каза той. — Само видях някого, който много ми напомня за някой друг, знаеш ли?

Вбесен, Кент прекъсна Скудър:

— По дяволите, какво означават тези глупости? В случай, че още не сте го разбрали, Скудър, тук става дума за живота ви!

— Зная — невъзмутимо отвърна шаркът. Той се усмихна вяло, обърна се към мъжа, който стоеше непосредствено до Кент, и добави: — Сигурно ме смятате за луд, но приликата наистина е поразителна, разбирате ли? Имах един приятел, който… — Той не довърши, а само отново сви рамене. — Съжалявам, ако съм ви отегчил. Но вие толкова си приличате с Раул, сякаш сте братя.

Черити замръзна. Мъжът ни най-малко не приличаше на някогашния заместник на Скудър, но тя много добре разбра какво искаше да й каже шаркът.

И в същата секунда го почувства.

Мъжът, към когото се бе обърнал Скудър, объркано повдигна вежди и недоумяваше също като Кент и останалите; съвсем очевидно не беше разбрал какво искаше да каже шаркът.