Волфганг Холбайн - Кралицата на бунтовниците

Опита се да каже нещо, но Кент махна с ръка и с жестове даде знак на двама от своите хора да изнесат Лидия навън.

— Откога е мъртво? — попита Черити, когато останаха насаме.

— Още откакто я намерихме — отвърна Кет. — Вероятно още много преди това. — Той сви рамене. — Може би дори е било мъртво, когато го е откраднала. Вероятно така е по-добре. И без това е щяло да умре. — Той въздъхна, известно време се взира в празнотата и после продължи. — Но сега да се върнем към вас — каза той с променен глас. — Значи вие търсите бунтовниците.

— Не — подигравателно отвърна Черити. — Не бунтовниците. Приятелите на Ел Гърк. — Тя хвърли заплашителен поглед към джуджето.

— Не знам какво ви е разказвал той — невъзмутимо каза Кент. — Във всеки случай аз не го познавам.

Но аз те познавам! — разпалено каза Гърк. — Ти си…

Кент почти отегчено махна с ръка. Един от мъжете сграбчи Гърк за врата, повдигна го с една ръка, а с другата запуши устата му.

— Значи търсите бунтовниците — повтори Кент.

Черити кимна.

— Мисля, че ги намерихме.

— Възможно е. Въпросът е само в това какво да правим с вас. Откъде да знаем дали можем ла ви се доверим?

— Не започвайте пак! — с раздразнение каза Скудър. — По дяволите, как да ви докажем кои сме и какво искаме от вас? Да не би да искате писмено потвърждение от Даниел, че не сме от неговите хора?

Кент се усмихна, макар и само бегло.

— Добър въпрос — каза той. — Може би просто ще ни разкажете кои сте и откъде идвате. Имаме известни възможности да проверим показанията ви.

Скудър щеше отново да избухне, но с рязък жест Черити го накара да замълчи.

— Не — каза тя. — Той е напълно прав. Ние бихме се отнесли със същото недоверие, ако някой се появи неочаквано при нас, нали? — Тя продължи към Кент: — Щом си толкова добре информиран, сигурно си чувал за шарките.

Кент помисли за момент и после кимна.

— Машите на Даниел — мрачно потвърди той. — Във всеки случай поне бяха, докато Морон не им изпрати една дузина бойни глайтери, които с бомбите си ги пратиха на оня свят.

Черити замълча за момент. Дори само думите, които Кент избра, я караха да мисли, че шарките будеха у него не непременно симпатия. Тя кимна много предпазливо.

— Може… и така да се каже — каза тя. — Във всеки случай не бяха непременно негови маши. А те не са избили всички.

Мина време, докато Кент разбере.

— Вие… вие сте от тях? — недоверчиво попита той.

— Скудър беше техен водач — потвърди Черити и бързо добави. — Докато разбра какъв в действителност е Даниел, Кент. Даниел заповяда да изтребят шарките до крак, защото отказаха да избият четиристотин невинни хора.

Погледът на Кент беше леден. Той сложи ръка върху пистолета на колана си и неколцина от хората му заплашително пристъпиха напред.

Двамата мъже, които пазеха Барт, вдигнаха оръжията си.

— Вярно ли е? — коварно попита Кент.

— Кое? — отвърна Скудър. — Че бях водач на шарките или че Даниел ни изпрати бомбардировачите? — Той кимна сърдито. — И двете са верни. Ако това ще те успокои — вече няма никакви шарки. Барти и аз сме единствените оцелели.

Черити инстинктивно почувства, че Скудър беше допуснал грешка. Бунтовникът знаеше за случилото се на другия край на равнината повече, отколкото признаваше.

— Във всеки случай единствените, които не са пръснати по всички краища на света — трескаво добави тя. — Неколцина избягаха на север. Може би са се измъкнали.

Това не отговаряше напълно на истината — когато напускаха града на шарките, те бяха много повече, но през последните дни малката им армия все повече и повече оредяваше. Не можеше да се сърди на никого за това, че ги беше напуснал. Само не можеше да разбере защо Скудър лъже.

Скудър беше намръщен, а Кент я гледаше с безизразно лице. Не обърна внимание на думите й.

— Значи Даниел е изтребил шарките — промърмори той след известно време. Не изглеждаше особено изненадан. Във всеки случай не беше кой знае колко впечатлен. — И сега вие сте тук. Защо? — Погледът му беше коварен. — Търсите някого да ви помогне да си отмъстите?

— Глупости! — ядосано каза Черити — макар че тайно трябваше да признае, че Кент беше по-близо до истината, отколкото й се искаше. — Търсим някой, който преследва същата цел като нас, който обаче…

— И тя е?

— Да прогони господарите на Даниел там, откъдето са дошли — отвърна Черити.

За момент Кент я погледна неразбиращо.

— О — каза той после. — Нищо повече?

— Нищо повече — сериозно отвърна Черити. И после иронично добави: — Но досега си мислех, че това също е висшата ви цел. Защо иначе ще се борите срещу Морон?